За мен няма значение как изглежда гоблена отзад,но все пак се старая.Ето гърба на един мой гоблен,който е вече в рамка и му се вижда само лицето
За мен няма значение как изглежда гоблена отзад,но все пак се старая.Ето гърба на един мой гоблен,който е вече в рамка и му се вижда само лицето
И аз винаги се старая, но обикновено, когато има 1:1 никак не се получава, както и да ги прекарвам конците! 1:4 сякаш е по-лесно за двулицево шиене! Нека ако някой има представа, да обясни при 1:1 възможно ли е изобщо това двулицево шиене и как - особено ако имаш доста бодове под наклон или единични, отзад не мога да го докарам като отпред!
За мен старанието гобленът и отзад да изглежда както отпред си е чиста загуба на време. Пък и това провиране на всяко конче може да ти изпили нервичките. Мисля че си заслужава подобно старание единствено ако гобленът е предназначен за продажба, а ако го шиеш за себе си или за подарък, е достатъчно гобленът да е хубав както си е в рамката.
Значи аз полагам максимални усилия да провирам кончетата и да ги скривам което губи много време,но след това когато някои обърне отзад просто се гордея.Не е съвсем идеално ,но си е моята гордост!
Редактирано от sineokata : 24.03.2012 в 09:11.
Човек се ражда на земята, за да измине път не лек, с една професия - професията на ЧОВЕК
http://sineokata.multiply.com http://www.snimka.bg/album.php?album_id=340393
sineokata@abv.bg
И аз в началото имах някакъв стремеж да ги правя еднакви от двете страни,но реших че не си струва хабенето на нервите.Добре си ми е да изглежда добре отпред,а отзад изобщо не ме интересува как е.Все пак държа да спомена,че гоблените ми отзад не приличат на китеници,но пък има конци които не съм подпухвала.
Аз също си изпипвам гоблените и от задната част, въпреки, че веднага щом ги ушия мъжът ми ги носи на рамка( и я плаща-такава ни е уговорката, още щом започнах да бродирам,така и той се чувства съпричастен към поредната красота в дома ни.)
Просто си го правя за мен. Вярно,че на моменти е много изнервящо с тези конци, да се крият, губи се време,но....много се радвам като показвам на някой нещо, което шия в момента, той го погледне от гърба и попита това ли е лицето? Или приятелки, които също шият и имат повече ушити неща от мен да кажат, че и аз шия много чисто отзад...
Единственият недостатък е, че така се хабят повече конци и имам случай със "Замъкът Мерсбург", когато от един конец не ми стигнаха около 5-6 см.Такова обикаляне падна по гобленарските магазини, накрая така и не намерих същия цвят, има лек нюанс разлика,който го гледа не вижда разликата, но аз си я знам. Затова имам обица на ухото и гледам много, много да не се хаби конец.
На мен почти всички гоблени са ми 1:4, но и в този случай пак остават да ми стърчат конци , ако няма наоколо къде да ги подпъхна, в такъв случай оставям края на конеца от лицевата част, за да ми е пред мен и да не го застъпвам с други конци отдолу и така като ушия нещо около него и веднага го подпъхвам за да не ми се пък пречи отгоре. Надявам се разбра, че малко объркано го обясних
Аз лично предпочитам гърба да е що-годе добре, наистина, не се вижда в рамката, но аз лично бих предпочела добър гръб - за съжаление обаче нямам и идея как се шие двулицево, но все пак се старая да подпъхвам кончетата
Не че ми стават огледален образ но с времето се научих задната страна да ми е чиста - няма висящи конци , с времето си създадох навици за преминаване то един на друг ред без да има отзад големи прехвърляния - общо взето премислям си ходовете с конеца ; промушвам го...абе какво ли не. Дори като работя фон нанизвам конците и така икономисвам и от дължината. Сигурно като ги сложиш в рамка няма кой да то види но така ги правя.
Едно време на панаира бяха изложли едни китайски гоблени в стъклена рамка - отпред и отзад едно и също - който го може - евала.
вече и аз мога да кажа, че овладях двойното лице . и става много добре. смятам така да продължа. но не от престараване, а за удоволствие.
аз не мога да шия огледално,просто не знам как става,и си шия отпред гоблен отзад губердве в едно,така не можете аааа
Bookmarks