Този гоблен е в памет на майка ми и ми е много скъп, нещо като икона, защото го ших докато гледах болната си майка, а тя наблюдаваше какво се получава. Спомням си, че докато бродирах се молих мама да няма болки. Тя беше обречена, но наистина си отиде без грам болка, тихо, в съня си. Освен това, дамата на картината страшно много прилича визуално на мама. Тя беше много фин, интелигентен и добронамерен човек. Затова го подарих на много скъп човек, който наскоро ми направи животоспасяваща услуга и заслужава много повече. Показвам още неразопакованата рамка и висящия при новата си притежателка гоблен.
Bookmarks