Моят първи гоблен е това коте.Беше преди повече от 30 години.Бях в отпуск по майчинство.Оттогава е любовта ми към гоблените.По ред причини прекъснах за доста дълго време.Сега отново се възобнови предишната ми страст.
Моят първи гоблен е това коте.Беше преди повече от 30 години.Бях в отпуск по майчинство.Оттогава е любовта ми към гоблените.По ред причини прекъснах за доста дълго време.Сега отново се възобнови предишната ми страст.
Сребърна нощ, още си го пазя, ето как съм се справил
20131219_084030.jpg
Животът е като клавишите на пианото, белите са щастието и любовта, а черните са разочарованието и тъгата. Но за да се получи хубава мелодия трябва да докоснеш и двете.
Аз също съм започнала със Сребърна нощ
Красота!
За свой срам, трябва да призная, че за първи път съм шила на 8г. върху Вилеровата "Ковачница" на майка ми.
Тя направо инфаркт щеше да получи, милата, като видя какво съм направила с конците й.
След това, когато се успокои, ме изведе на пазар и ми купи първият ми малък гоблен - едно кокиче.
Първият ми гоблен беше Горски замък на ТПК Заря преди 25 години. Ших го, когато бях бременна с големия син и не можех да излизам много от къщи. Сетих се за гоблени сега и в момента шия Коне на водопой. След това са трите икони.
Това се случи миналия век, преди 40 години, когато бях само на 10. Отидохме с майка ми на гости на нейна позната и с влизането в къщата имах усещането, че съм в галерия. Първото нещо, което ме грабна беше Хитлеровата зима на Вилер. Стоях с отворена уста в продължение на минути и не можех да повярвам, че това е направено с конци. Още на втората минута знаех, че това е чудото, което искам да правя. Първият гоблен, който се появи вкъщи бяха Слънчогледите на Вилер и започна борба, по-скоро война между мен и мама кой да шие на единствения гоблен, който имахме. Тя винаги побеждаваше и аз стоях отстрани и наблюдавах как си боцка щастливо а на мен сърцето ми се пръскаше от завист. И няколко месеца по-късно получих подарък- Замък в морето- Оригинален Вилер. Бях много, ама много щастлива. И така до ден днешен гоблените ми доставят наслада и спокойствие, и удовлетворение че ще оставя нещо красиво след себе си.
Първият ми ушит гоблен беше "менчето с маргаритките". Ушит на обикновена ленена панама преди 35 години. От тогава с много малки прекъсвания съм шила непрекъснато. Имам доста "оригинални", които моят татко - БОГ да го прости ми беше донесъл от т.н. Западна Германия. Изсипа ги вкъщи като от килограм. Не можах да си намеря място от радост. Все още имам от тези гоблени. От този донесен ми набор сега шия "Голямата фрегата" и "Тайната вечеря". Имам доста лош навик да шия едновременно поне 2-3 гоблена. Правя го, заради разнообразието, макар че съзнавам, че със сигурност не е много правилно. Но такава съм, едва ли ще се променя. Когато вечер след тежък ден отворя гоблена, сякаш се прераждам - отивам в райската градина на мечтите. Шия си, мечтая си, и толкова ми е хубаво и щастливо.
Първият ми ушит гоблен е Зима - мостчето Много грешки но се получи034131624-big.jpg
Преди 25 години....ама като е нямало кой да ми каже,че не се скача в дълбокото преди да се научиш да плуваш
Моят първи гоблен беше "Коне в реката". Още не съм го ушила. Доста труден ми се вижда, нищо че е 1:4.
Здравейте, моят първи гоблен беше като ученичка.
Схемата беше от списание на баба ми и конците бяха сбирщина от изостанали мулинета, зелено, червено, синьо, т.н., без номера.
Картинката беше един елен в гората. Първия гоблен трябва да е с картинка, която нямаш търпение да видиш цяла и да не е много голям, за да не се отчаяш.
Привет момичета,
Първия ми ушит гоблен беше Фарче на Дименшънс ❤ Много се гордея с него, въпреки, че нямам спомени да съм следвала 1,2,3 нишки и други подробности и въпреки това стана изключително красив.
Bookmarks