Първият ми ушит гоблен беше "менчето с маргаритките". Ушит на обикновена ленена панама преди 35 години. От тогава с много малки прекъсвания съм шила непрекъснато. Имам доста "оригинални", които моят татко - БОГ да го прости ми беше донесъл от т.н. Западна Германия. Изсипа ги вкъщи като от килограм. Не можах да си намеря място от радост. Все още имам от тези гоблени. От този донесен ми набор сега шия "Голямата фрегата" и "Тайната вечеря". Имам доста лош навик да шия едновременно поне 2-3 гоблена. Правя го, заради разнообразието, макар че съзнавам, че със сигурност не е много правилно. Но такава съм, едва ли ще се променя. Когато вечер след тежък ден отворя гоблена, сякаш се прераждам - отивам в райската градина на мечтите. Шия си, мечтая си, и толкова ми е хубаво и щастливо.