Това се случи миналия век, преди 40 години, когато бях само на 10. Отидохме с майка ми на гости на нейна позната и с влизането в къщата имах усещането, че съм в галерия. Първото нещо, което ме грабна беше Хитлеровата зима на Вилер. Стоях с отворена уста в продължение на минути и не можех да повярвам, че това е направено с конци. Още на втората минута знаех, че това е чудото, което искам да правя. Първият гоблен, който се появи вкъщи бяха Слънчогледите на Вилер и започна борба, по-скоро война между мен и мама кой да шие на единствения гоблен, който имахме. Тя винаги побеждаваше и аз стоях отстрани и наблюдавах как си боцка щастливо а на мен сърцето ми се пръскаше от завист. И няколко месеца по-късно получих подарък- Замък в морето- Оригинален Вилер. Бях много, ама много щастлива. И така до ден днешен гоблените ми доставят наслада и спокойствие, и удовлетворение че ще оставя нещо красиво след себе си.