Да ви кажа честно аз не знам как се казва моят първи гоблен...Бях съвсем изперкала по времето на първата ми бременност, срещу мен не се стоеше и собствената ми майка ме посъветва да се науча да бродирам,чула била, че действа успокояващо...Аз й се изсмях, защото освен копче, друго да шия не можех, пък и си падам по по-бързите работи...Но, понеже наистина не се чувствах добре, помолих майката на една приятелка да ме научи да шия...Жената ми даде панама, схема, събра ми цветовете(9 на брой) от нейни останали гоблени, показа ми как се шие и аз си тръгнах поживо-поздраво...Според нея гобленът, който ми дала се казвал "Скала край морето"(целият е в кафявата гама)...Аз започнах за шия, отначало бърках, разшивах, наложи се една съседка,дето била шила преди години, да ми дообяснява,за да става и гърбът идеален..научих се...и ми беше толкова хубаво и любопитно,че шиех до 4 след полунощ..Съпругът ми чак ми купи настолна лампа, за да ми е по-лесно...Интересното е, че като уших гоблена го показах на жената, която ми даде схемата , тя като го видя избродиран каза, че това бил"Кафявият замък"..., след време видях този гоблен в каталога на "Милена стил"....е, да ама ТОВА НЕ Е МОЯТ ГОБЛЕН! ...и ТАКА АЗ И ДО ДНЕС НЕ ЗНАМ КАК СЕ КАЗВА...но тогава си възстанових душевното равновесие и ...се зарибих за цял живот. Даже като започна да се изнервям за нещо, съпругът ми си знае...хваща ме за ръчичка, казва: .."Лети, мисля, че е време да ти купим ново гобленче"...и отиваме до магазина...първото нещо, което ми подари, когато разбрах, че съм бременна с второто ни дете беше... нов гоблен
Bookmarks