...заседналия автобус до Петолъчката

[lucy]

Динко, мога само да ти поднеса съжаленията си , че си попаднал в тази ситуация ... Идея си нямам кога нещата в милата ни родина ще се "оправят", но аз за себе си съм загубила надежда Въпросите ти са на място, но кой ли ще им отговори ... Виждаш, че за смъртта на момичето във Варна все-още си прехвърлят топката, а какво остава за такъв"незначителен" случай като заседнал автобус . Неприятностите ще си останат за ваша сметка и това е ... Да ни пази Господ от нужда от помощ от страна на държавицата ни, просто трябва да се оправяме сами ...

[СВЕТЛАНА]

Поднасям съчувствието си по повод преживяните неприятности /меко казано неприятности/. Вече нищо не ме учудва в България. А за пътищата - всяка зима - едно и също. Вече станахме банални с тази изненада, когато завали сняг. Аз съм живяла доста време в Русия на минус 40 градуса и непрекъснат снеговалеж. Как един път не затвориха пътищата? Как един път не спря зареждането със стоки от първа необходимост. В снега се прокопаваха буквално тунели. Снега от двете страни надхвърляше човешки бой, но животът продължаваше и никой не правеше трагедии от лошото време. Хората си имат организация, комуникация навременна и всякакво оборудване, и никой не разбираше колко и на кого какъв труд му струва всичко, така че да няма проблеми по пътищата. Те това е положението, мили мои. Сигурно във всички северни държави е така, време е на нашите управници да им се отворят очите и да взимат опит от тях, а не да си заравят главите в пясъка и да чакат бурята да отмине. Такива си ги избираме ли, или просто никой свестен не се кандидатира за високите постове, не знам. Много умни хора има сред българите, но явно само тъпите кариеристи се пънат да ни управляват. Присъединявам се към масовото недоволство, но не знам дали е достатъчно. По повод на детето, което загина нелепо във нашия град- Варна, какво да ви кажа, кой знае колко такива козирки има, дето си чакат жертвите. Не мога да спя спокойно от тогава, все за това дете ми е ума, горките родители...

[llinna]

Динко, съжалявам за преживяното от теб и всички пострадали. Какво ли още трябва да се случи, за да се обърне внимание на проблемите на хората. За съжаление в днешна България се мисли само как 240 "човека" без да работят, да спечелят повече пари, а народа-вълци го яли. Нищо в тая държава не е наред, сбъркано е всичко, гнили сме отвсякъде и не знам докъде ще я докараме. Казват ти на черното - бяло и иди се оплачи! Само чудо ни пази от още по-големи беди. Знай, че на този свят сме сами и на никой у нас не може да се разчита. Няма институции, няма закони /само, когато трябва да си плащаме за всичко/, няма я вече и човещината, няма ги и човешките ценности. Аз работя с деца- и у тях всичко е сбъркано-растат по някакви други правила и с други ценности, възпитанието им се насочва в неправилна насока. За съжаление никой не го е грижа за това. И се чудят някой хора-защо имало толкова насилие? Защото децата осъзнават, че в тази страна нямат никаква перспектива и за какво да се стараят и да учат? За да им падне нещо на главата, или да стоят с дни на някой първокласен път без помощ, или.........? Или.......? Имаме ли избор? Ако някой знае, да каже!

[veneta_az]

Динко, съчувствам ти за това, което си преживял. Сега го четох и толкова мисли и коментари ми минават през главата, че не знам дори как да се изразя.
Ето, вече толкова време мина откакто не е валял сняг, а голяма част от улиците, а да не говоря за тротоарите, все още не са почистени. Аз по принцип си стоя в къщи, защото съм бременна вече в края на 8-мия месец и сега дори не водя по-големият си син на детска градина, защото ме е страх в тази поледица да не падна някъде. И питам къде са примерно парите от миналата година за снегопочистване, когато не се наложи да се използват и къде са за този, че нищо не се прави за почистването на снега.
А иначе за нашите управници всичко вече е бедствие и все Дядо Господ им е виновен. Никога няма да забравя прибирането миналото лято от Варна, когато изминавахме една отсечка от Слънчев бряг до не помня кой беше следващия - 6 км за 8 часа. А синът ми беше на 3 години и не питайте как с малко дете се издържа този кошмар. Добре, че поне беше лято и макар и не много топло, поне не е такъв студ. А и свекървата като предвидлива жена (по-възрастните знаят, че на път се тръгва винаги с топла дреха, вода и храна, дори на кратки разстояния) беше ни заредила с вода и сандвичи. И както и сега, така и тогава - никаква информация какво се случва и кога ще има край кошмарът, който изживяваш наяве.
В тази държава вече нищо не ме учудва, просто ме е яд, че кадърните не искат да се занимават с управлението на държавата и затова ни управляват само некадърници.