Показване на 1 до 7 от 7
  1. #1

    Подразбиране ...заседналия автобус до Петолъчката

    Бях в един от заседналите автобусите в отсечката с. Лозенец - Петолъчката.

    Ето какво ни споходи:

    Ден първи (2 Януари 2008 г.):
    Пътувахме с автобус на фирма Калея за София. Последната почивка около 30 минути преди да попаднем в колоната автомобили напривихме в бензиностанция OMV в Карнобат около 17.00 ч. Не знам поради каква причина шофьорът реши да спре точно там, защото нормално почивките ги правят около Нова и Стара Загора. До там пътуването протичаше нормално, пътя беше леко заснежен, всичко бе наред. Никой не предполагаше, че ще се случи нещо подобно, никой нямаше информация, никой не си купи допълнителни количества храна и вода. Първото ни премеждие бе преди с. Лозенец. Шофьорът бе принуден да спре автобуса поради това, че пред него колоната с автомобили бе спряла. След като потегли колоната и ние продължихме след 15-20 минутно боксуване на гумите и опити да потеглим напред. Минахме през с. Лозенец. Минаваше 19.30 часа и по едно време спряхме някъде тук http://www.bgmaps.com/map.asp?sid=11...3&Map35_16.y=5
    Преди да спрем пътят бе чист, виждаше се асфалта. Имаше движение и в обратна посока, което след около 30 минути спря. Следващия движещ се автомобил, който видях бе на другия ден в 12.00 часа. Гледахме как се трупаха преспи отстрани на автобуса и отпред с всяка изминала минута. Всеки се чудеше на кой да се обади да пита какво става, защо не се чисти. Първата информация, която получихме е, че имало обърнати тирове напред и движението било спряно.
    Един човек от Ямбол повика жена си да дойде до Петолъчката и като като сигнализира, че е вече там, той си закопча якето, взе си багажа, слезе и пое напред. След 2 часа преход благополучно пристигнал при жена си. Преминал е 2 км пеша в преспи придружени със силен вятър. Не замръзнал благодарени на това, че имало колона с автомобили и когато усещал че няма сили влизал да се стопли.
    От него научихме, че отпред е ужас, имало обърнати и завъртяни коли и нямало абсолютно никой да чисти.
    Имам ознат в Сливен, пратих смс с молба да се обади някъде в общината и да пита какво става? Получих 2 смс-а в около 00.00 часа:
    Първи смс - Има обърнати коли между Калояново и Блатец от вятъра
    Втори смс - Пътя не е почистен и в него участък било ужас
    Други хора, научили информация по подобен начин, казаха че са почнали да почистват отпред. Всички видяхме истината. Почистването започна едва следобед на другия ден.

    Ден втори (3 Януари 2008 г.):
    Шофьорът не изгаси парното през цялото време на престоя благодарение, на което оцеляхме. Храна и вода нямаше. Нямаше и кой да се сети да донесе от някъде. Ноща мина някакси. Имаше малко дете в автобуса, което на няколко пъти се разплака след като и то усети бедствието. Имахме отзивчиви съседи по съдба в съседни автомобили, които донесоха каквато храна им беше останало на детето. Други просто си изгасиха возилата, защото горивото им свършило и дойдоха при нас на топло. Преспите ставаха все по-високи. Благоприятстващ фактор за тяхното нарастване беше колоната автомобили. В полето се виждаше как няма толкова много сняг, както го описваха по радиото. Може би до 10-20 см. И ако някой пита как сме го измерили, както е питал някакъв шеф на някаква институция ще му отговоря - на око.
    >>
    В автобуса имаше журналистка, която използва връзките си и се свърза индиректно с един куп институции от региона. Сугурен съм, че ще бъде достоен опонент на шефа на фонд "Пътища" Веселин Георгиев. Можете да я наблюдавате днес в Сеизмограф по БТВ ( http://btv.bg/weekend/?magic=coming&tale=20 ). Същата бе поканена в петък в сутрешния блок на БТВ.
    Хубава статия и снимки от мястото можете да намерите тук:
    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=444262
    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=443854
    <<
    Докато бяхме я включиха в ефир от няколко медии.
    В автобуса слушахме емисиите новини на Дарик радио. Слушахме как цяла вечер се работи в участъка, как всеки момент ще ни извадят от капана. Слушахме как шефове се кълняха как до 12 на обяд пътя ще е отворен и всички ще са измъкнати. В една от емисиите съобщиха как автобуса заседнал между с. Лозенец и Петолъчката бил издърпан успешно и пътувал вече за Сливен. Какво се оказа? Че има и друг автобус. Много скоро се свързаха и с нашия автобус и научиха истината.
    По обяд четири пътника-ентусиасти решиха да си опитат късмета и използваха притихналия за момент вятър и тръгнаха напред. От тях получихме новини. Имало много закъсали автомобили. Имало и екип на Гражданска защита откъм Петолъчката, който казал, че изобщо не преполагал че имало толкова много закъсали автомобили.
    Към 13.00 часа видяхме първия лъч светлина. Мина една военна верижна машина - МТЛБ и замина напред. След още малко време дойде и 1 военен камион ЗИЛ и започна да издърпва леки автомобили. Как ги издърпваше и с каква скорост го правеше? Не искам да прабя обстоен коментар на акцията, защото все пак те бяха част от спасителите ни. В камиона имаше един майор и още няколко около 3-4 как да ги нарека ... не ми идва точната дума ... "болтове" ще ги нарека или "шапкари", за тези които са попадали в казарма някога. Може би бяха дошли за тежест на камиона за да не се обърне някъде. Видях как издърпаха 2-3 автомобила покрай автобуса и ги върнаха. Главни действащи лица: шофьора на ЗИЛ-а и един войник, който връзваше въжето. Благодаря им много. Второстепенни роли: многото болтове-регулировчици, тип кибици.
    Шофьорът на автобуса ги попита какво ще ни правят нас. Отговорът на ръководителя на акцията: "Ние сме изпратени за леките автомобили, за вас не знам".
    След това мина един снегорин и след него един камион пълен с пясък и вече се усещаше развръзката. Малко слалом на шофьора на автобуса от едното платно в другото и обратно покрай 30-40-ината закъсали автомобили в канавките и се видя в далечината емблемата на ОМВ - бензиностанцията в сърцето на Петолъчката (нашето спасение). След това малко пързаляне до Сливен, до Стара Загора още малко стискане на палци и вече след като преполувихме магистралата някъде след Пловдив пътят беше идеално чист. Там да не са го асфалтирали с някакъв чужд антилед или антисняг асфалт, за които не сме чували? Още се чудя как точно тази отсечка Пловдив -> София бе идеално изчистена и то точно в тази посока. Засякохме си часовниците, вече се движехме по разписание, е с един ден закъснение, ама на никой не му дремеше, нали бяхме живи и здрави. Вече се бяхме събудили, кошмарът бе отминал. Но няма да отмине моята класация от БГ кошмари, в който съм участвал. И да ви кажа напоследък стават все повече и повече.
    Малко коментари:
    - Какво бе нужно: просто предната вeчер да дойде този камион с 1 шофьор, 1 войник и 1 "болт" (все пак където има войник има и командир) и да издърпат закъсалите коли.
    - Петолъчката е неутрална територия. Аз предлагам да се формира още една област в България: Петолъчката.
    - Всички видяхме как всеки казва, че усилено се работи, че са си свършили работата, а всъщност никой не си бе мръднал и малкия пръст за нас близо 15 часа. Ние видяхме как цяла вечер никой нищо не направи.
    - Видяхме трагедията от сърцето и. Вече ще знаем когато съобщават пътят Х-У е затворен, че там има хора. Има хора без вода, без храна, без топлина. До вчера знаех, че затворен път означава път, в който няма движение и се прави всичко възможно да се извозят всички закъсали хора. Но каква се оказа всъщност: "прави всичко възможно" може да се замени с: "нека да се наспим, да светне, да стане обяд, да се постопли малко да ни се обади някой от някое министерство и ще пратим 1-2 машини да видим какво толкова се оплакват и ни развалят началото на годината".
    - Времето ги било изненадало. От миналото лято се говореше как зимата ще е много студена и люта. И какво декември месец почти мина нормално, отговорните институции сигурно стискаха палци да минат още 2-3 месеца и да ходят на море.
    - Отсечката Петолъчката - гр. Сливен беше една дълга писта за кърлинг. Имаше 1 тир обърнат и едно такси. Чухме и за обърнат снегорин, но не успяхме да го видим (може би е бил в друг участък)
    - Аз лично изкарах 24 часа с 1 сникърс и 1 пакет мини-кроасани, без вода и с 1 излизане в студа до външната тоалетна на автобуса. Сигурно 90% от пътниците изкараха по същия начин престоя.
    - Как може да се допуска малко дете да преживява това нещо?
    - Как може шофьора на автобуса да не е информиран за пътната обстановка и да не предупреждава пътниците когато се качват какво може да се очаква?
    - Видях как се пълни бутилка със сняг и се опитва да се добие вода. Не ви пожелавам да стигнете дотам, че да опитвате някога.
    - Къде отиват нашите пари? За какво се плащат данъци, винетки и прочее?
    - Как може в 21 век в страна вече членка на Европейския съюз автобус да пристига с 1 ден закъснение? Аз такова нещо досега не бях чувал, и още не мога да повярвам, че ми се случи точно на мен.
    - Как може за близо 20 часа да се преминава отсечка от първокласен път от 2 км?

  2. #2

    Подразбиране

    Това ,което се случи е голям кошмар.но за съжаление в България никой не поема отговорност за нищо,всеки прехвърля топката на другия.Кое на кого е дадено на концесия не се разбра.Но хората преживяха голям ужас по пътищата на България.Както винаги пак сме изненадани.Мисля ,че не трябва само да се успояват парите за зимното снегопочистване а,но и да се търси отговорност.Дори ни дават съвети как да тръгваме на път през зимата с топли дрехи,одеало и храна.Според мен това е гавра с хората.До кога ще продължа това.Само си задаваме въпроса и отговор няма.Много зле я подкарахме новата година.

  3. #3

    Подразбиране

    Динко, мога само да ти поднеса съжаленията си , че си попаднал в тази ситуация ... Идея си нямам кога нещата в милата ни родина ще се "оправят", но аз за себе си съм загубила надежда Въпросите ти са на място, но кой ли ще им отговори ... Виждаш, че за смъртта на момичето във Варна все-още си прехвърлят топката, а какво остава за такъв"незначителен" случай като заседнал автобус . Неприятностите ще си останат за ваша сметка и това е ... Да ни пази Господ от нужда от помощ от страна на държавицата ни, просто трябва да се оправяме сами ...

  4. #4

    Подразбиране съчувствие

    Поднасям съчувствието си по повод преживяните неприятности /меко казано неприятности/. Вече нищо не ме учудва в България. А за пътищата - всяка зима - едно и също. Вече станахме банални с тази изненада, когато завали сняг. Аз съм живяла доста време в Русия на минус 40 градуса и непрекъснат снеговалеж. Как един път не затвориха пътищата? Как един път не спря зареждането със стоки от първа необходимост. В снега се прокопаваха буквално тунели. Снега от двете страни надхвърляше човешки бой, но животът продължаваше и никой не правеше трагедии от лошото време. Хората си имат организация, комуникация навременна и всякакво оборудване, и никой не разбираше колко и на кого какъв труд му струва всичко, така че да няма проблеми по пътищата. Те това е положението, мили мои. Сигурно във всички северни държави е така, време е на нашите управници да им се отворят очите и да взимат опит от тях, а не да си заравят главите в пясъка и да чакат бурята да отмине. Такива си ги избираме ли, или просто никой свестен не се кандидатира за високите постове, не знам. Много умни хора има сред българите, но явно само тъпите кариеристи се пънат да ни управляват. Присъединявам се към масовото недоволство, но не знам дали е достатъчно. По повод на детето, което загина нелепо във нашия град- Варна, какво да ви кажа, кой знае колко такива козирки има, дето си чакат жертвите. Не мога да спя спокойно от тогава, все за това дете ми е ума, горките родители...

  5. #5

    Подразбиране

    Динко, съжалявам за преживяното от теб и всички пострадали. Какво ли още трябва да се случи, за да се обърне внимание на проблемите на хората. За съжаление в днешна България се мисли само как 240 "човека" без да работят, да спечелят повече пари, а народа-вълци го яли. Нищо в тая държава не е наред, сбъркано е всичко, гнили сме отвсякъде и не знам докъде ще я докараме. Казват ти на черното - бяло и иди се оплачи! Само чудо ни пази от още по-големи беди. Знай, че на този свят сме сами и на никой у нас не може да се разчита. Няма институции, няма закони /само, когато трябва да си плащаме за всичко/, няма я вече и човещината, няма ги и човешките ценности. Аз работя с деца- и у тях всичко е сбъркано-растат по някакви други правила и с други ценности, възпитанието им се насочва в неправилна насока. За съжаление никой не го е грижа за това. И се чудят някой хора-защо имало толкова насилие? Защото децата осъзнават, че в тази страна нямат никаква перспектива и за какво да се стараят и да учат? За да им падне нещо на главата, или да стоят с дни на някой първокласен път без помощ, или.........? Или.......? Имаме ли избор? Ако някой знае, да каже!

  6. #6

    Подразбиране

    Динко, съчувствам ти за това, което си преживял. Сега го четох и толкова мисли и коментари ми минават през главата, че не знам дори как да се изразя.
    Ето, вече толкова време мина откакто не е валял сняг, а голяма част от улиците, а да не говоря за тротоарите, все още не са почистени. Аз по принцип си стоя в къщи, защото съм бременна вече в края на 8-мия месец и сега дори не водя по-големият си син на детска градина, защото ме е страх в тази поледица да не падна някъде. И питам къде са примерно парите от миналата година за снегопочистване, когато не се наложи да се използват и къде са за този, че нищо не се прави за почистването на снега.
    А иначе за нашите управници всичко вече е бедствие и все Дядо Господ им е виновен. Никога няма да забравя прибирането миналото лято от Варна, когато изминавахме една отсечка от Слънчев бряг до не помня кой беше следващия - 6 км за 8 часа. А синът ми беше на 3 години и не питайте как с малко дете се издържа този кошмар. Добре, че поне беше лято и макар и не много топло, поне не е такъв студ. А и свекървата като предвидлива жена (по-възрастните знаят, че на път се тръгва винаги с топла дреха, вода и храна, дори на кратки разстояния) беше ни заредила с вода и сандвичи. И както и сега, така и тогава - никаква информация какво се случва и кога ще има край кошмарът, който изживяваш наяве.
    В тази държава вече нищо не ме учудва, просто ме е яд, че кадърните не искат да се занимават с управлението на държавата и затова ни управляват само некадърници.

  7. #7
    Активност Аватара на sonya_t
    Селановци, обл. Враца
     
    43 Мнения
     

    Подразбиране

    Реклама:
    Наистина е ужасно това, което се случва по нашите пътища. А аз за 11 дни пропътувах разстоянието от София до Селановци с престой в болница след като пиян македонски тираджия подхвана буса ни още в тунела и ни хвърли в триметрова пропаст. Равносметката е 1 загинал и 14 с различни травми. Сега лежа с фрактура на лумбален прешлен. Синът ми за щастие е само с черепна травма. Навярно трябва да пуснем и подписка срещу тежките камиони и пияните тираджии по магистралите.

    C'est la vie...
    sonya_t.s@abv.bg

Правила за писане

  • Не може да отваряте теми
  • Не може да публикувате отговори
  • Не може да прикачате файлове
  • Не може да променяте мненията си
  •