И на мен целият проблем ми е в мисленето. Когато ми е скучно - търся нещо сладко. Като седя по цял ден на компютъра - пак постоянно дъвча нещо. Като съм притеснена - пак нещо сладко, че да се успокоя. На мен например не биха ми помогнали чайове и хапчета за потискане на апетита, защото дори и като не съм гладна, пак гледам да ям нещо, само за да постигна душевно спокойствие. Знам, че човек трябва да си търси приятни изживявания, хобита и т.н., вместо да яде, ама как, кога и откъде. И така яденето ми остава май единственото "развлечение" в сивото ежедневие... А пък стрелката на кантара всяка сутрин мърда все по-надясно.