Да уточня, съществуват много методи на работа, от това се получават и разликите в стиловете. Аз процедирам по следния начин: Избирам картинка с по-висока разделителна способност и опитвам да я прекарам през програмата, като и задавам поне 100 цвята, ако резултата е много зърнест и има единични бодове от различни цветове, значи има нужда от заглаждане, използвам основно edge preserving smooth, след това използвам филтрите за фотографии и я правя по-контрастна, като за всяка картинка е различно, пак я прекарвам през програмата, ако пак е зърниста, продължавам като селектирам детайли и заглаждам само тях, след това правя още опити и наблюдавам гамите, които избира компютъра, ако те не ми харесват, селектирам участъци като лице, коса, дреха, ръце, фон и т. н., (като използвам принципите на въздушната перспектива, по-близките детайли са по-наситени като цвят, а по-отдалечените по-пастелни и приглушени) и им придавам други нюанси и наситеност, (хубаво е очите и устите да им се придаде допълнителен контраст и яркост и наситеност, като ги селектирам допълнително), докато компютъра ми даде нужните гами, но не напълно, допуска се да има и паразитни зветове, които се премахват впоследствие. Когато резулатата ме задоволи горе-долу, започвам да правя опити с големината, докато намеря такава, която да ми хареса, трябва да е достатъчно малък, че да е лесен за изпълнение и достатъчно голям че важните места да са детайлни, най-важното е да се помни че модела за гоблен трябва да е максимално лесен за изпълнение, но не и за сметка на красотата му или достоверността спрямо съответната картина.(който е шил мой модел може да каже дали е лесен или не, аз не мога да преценя), освен това трябва да се оцени кое придава ефекта на една картина и това да се пресъздаде в модела. След като създадем прототип на модела със малко по-голяма от нужната големина и поне 100 цвята, се сортират цветовете по използваемост и по-възходящ път започват да се премахват най-малко използваните цветове, като се смесват или с най-близкия по-цвят или местонахождение, но ако този цвят е важен за композицията, може да се направи дори обратното, друг цвят с повече бодове да се смеси с него ако композицията позволява, след като се посъкратят цветовете започва премахването на дефекти на ръка, на места които не ми харесват. След това уточнявам кои участъци са в една гама и си правя едни примерни гами, например за лице и ръце, като гледам цветовете в тях да възможно най-малко, но без да се губи ефекта, и започвам да подменям цветове, които не ми харесват със съответните по наситеност от съоветната гама, може и да се остави или прибави цвят от друга гама, за оживяване на композицията, но е рисковано, когато съм доволна от цветовете, изрязвам модела за да се получи кръгло число бодове отстрани и вече седя и гледам и правя корекции и все нещо намирам и няма сигурно един модел да кажа че е напълно готов, след 2-3 дни пак го поглеждам и все нещо ми се набива в очите и го оправям. Много е важно да има каталог на ДМЦ в случая за да сверявам цветовете, защото има разлики и ако не се контролират, стават разминавания. Всичко това не трябва да се следва абсолютно точно, това е най-удобно за работа за мен и няма да е удобно за друг и още, не всяка картина и снимка става за гоблен, както и не всяко качество става също, важно е да се опитва и да се опитва и веднага няма да стане.
И освен това трябва да си ушил поне 2-3 гоблена, за да си наясно за какво става въпрос. Моите първи големи гоблени са на Солария, значи съм се учила предимно от там.