Домашно другарче

[Nadezhda]

Скарлет,лесно ли се отглежда чинчилата?Аз съм много навита да си взема,но съм чувала че са доста трудни и като характер,и като здраве? :?

[Скарлет]

Имаме я от две години.Много палаво и игриво животинче.Не иска специални грижи.Само като я пускаме извън клетката скриваме всичко,защото много обича да ръфа всичко до,което се добере.Не хапе,а като чуе сутрин гласа ми,хваща се с двете лапички за решетката на клетката,захапва една от пръчките на клетката и започва да се тресе,за да и обърна внимание.Много е забавна.

[Nadezhda]

Надявам се някой ден съпругът ми да се съгласи да си взема чинчила,но накрая май ще има еднопосочен билет до България за мен и за зоопарка ми(както той нарича животинките ми)

[Valja]

Ето една снимка на моя котарак:

[qni]

Не че не обичам животните ,но много се опъвах на дъщеря ми ...и най-накрая се предадох.Ето го и него ...Жижко

[veni_3000]

Аз имам сиамска котка голяма сладурана е , когато я взех всички ми казваха ,че сиямките били много злобни това не е истина страшно мили животни са.Любимото и занимание е да" чете "вестника на съпруга ми прави го на ситни парченца и той направо откача .Но хубавото е че той се научи да си прибира вестника .

[darri]

Да се включа и аз в тази сладурска тема.Големи симпатяги са всички малки приятелчета Нелка наистина съжалявам за твоето котенце.И от снимката си личи че е било много миличко.Аз в момента нямам животинче.Е, като изключвам моето момченце , което постоянно играе ролята на някое животно.Той ту си представя, че е куче, тигър, пума и т.н., но най - често се прави на кон/сега е елен, покрай дядо Коледа/Всичките си панталони протрива на колената защото постоянно е на четири крака, хвърля къчове, мята се абе страшна работа....Дори иска понякога да му сипвам царевични пръчици в купичка на земята и да яде като куче.
Аз като по-малка имах папагалчета.Много ги обичах.По едно време бяха стигнали 5 броя.По независещи от мен обстоятелства се наложи да се разделя с тях.Сега бабите са обещали да купят на внука.Едната папагали, другата рибки.Ха познайте кой ще ги гледа....та затова помолих да изчакат малко.
А искам да споделя и една друга история.Баба и дядо на село преди имаха една котка. Казваше се Роска.Съвсем обикновена, но не можете да си представите какво умно животно.Умря на 19 години и то защото я пребиха едни деца.Раните и може би от старост не заздравяха и се наложи да я убият.Много плаках тогава за нея.И днес след повече от 10 години ми е пред очите.

[nelka]

Ох,
През последните два дни не ми е останало време да надникна в куба, а вие колко хубави неща сте показали и изписали!!

На мен не ми беше целта да ви натъжавам с моите истории, но как да не ги спомена. А и то се знае че като си вземаме животинка, ще дойде и такъв ден, но когато е прекалено рано,някак не е честно.

Докато пък някои- като на Дарри: 19 години!! Дано всекиму да се падне такъв любимец!

Аз имам малко слабост към "уличната" порода. С красота лесно се живее; лесно е да обичаш красивото, а на мен все ми е жално за разни грозновати котенца по строежите, защото си знам че тях никoй няма да ги иска. И преди току' си примъквах по някое вкъщи.
Да, ама баща ми пък си имаше гълъби на терасата...Та не е като да нямаше случки с поотрасналите четирикраки.
Затова и специален поздрав на Валя за тяхното ЖП-коте. А то наистина че е с много богата опашка!

А Алис, колко много котета имаааааш, блазе ти!! И тази снимка двечките с Куче е просто като на кино! Случайно ли ги хвана животинките или често си спяха заедно?

Колкото до зайчета: никога не съм имала, и хамстер(-дам) не съм.
Някога имах голямо желание за куче. Доведоха ми едно, купих го: не беше паленце. Е да, ама то се оказа крадено, хората си го издириха и си го прибраха. Малко гузно добавям:"И добре че стана така."
Обаче синът на Дарри с царевичните пръчици в купичка на пода- е, това беше върхът!

Pozdrav!

[alys]

Нелка, куче и коте си спяха често заедно и не беше трудно да документирам този факт. Кучето беше сложило главичка на едната си предна лапа, но като се приближих да ги снимам, то се изправи и на снимката е малко като куче-пазач. Преди това не съм вярвала, че куче и коте могат да бъдат безкористни приятели. Дано подейства заразително това и за хората, защото всички ние търсим приятелството и разбирателството, нали.
Ето още една снимка от серията:

[nelka]

Много са хубави, Алис! Нали е много особено да видиш как тъкмо куче и котка правят обратното на онова, което един вид би трябвало...

[darri]

Май трябва да вземем пример.Ние дето уж сме от една порода пък все ще намерим за нещо да се скараме.
А относно нашата котка на село, която живя 19 год. сигурно и е такъв гена защото нейната дъщеря Зоя доживя до 16 год.Когата почина дядо ми се наложи да продадем къщата и тя остана там/защото тя си живееше навън на двора/Хората, които купиха къщата обещаха да се грижат за нея.По - късно разбрахме, че от мъка по дядо ми/той много обичаше котките и те него/ е отказвала да се храни и е починала.
Сега се сещам за един интересен факт за Роска/За да ви покажа какво умно животинче беше/Когато хванеше мишка дори и през ноща първо заставаше пред вратата на дядо и баба и започваше да мяука докато не излязат да видят, че е хванала мишка не я ядеше.Искаше да я похвалят.
А що се касае за моето момченце Нелка ти се смееш, но аз взех да се тревожа с това негово вманиячаване.Миналата година ги бях броила - той имаше тогава 53 играчки кончета, а вече сигурно са повече.

[alys]

Darri, много е приятно да чуеш, че има котки, които живеят 15-20 години! Но ... това е благодарение на добрите им стопани.
Дано Новата година донесе още "живи" подаръци на момченцето ти, освен обещаните. Питай го дали иска да си имате животинка (някоя пухкава). Ако е по-голям от 3 годинки, няма страшно, ще се справите. Ние си взехме куче, когато синът ни беше 3 годишен. Кучето беше на 3 месеца и милото се криеше в краката ми, защото не му беше лесно - детето го разнасяше натам-насам, от пода - на някой стол, от стола - на леглото и така голямо преследване беше. Доста по-късно, същото куче си роди 3 малки, от които си оставихме едно кученце, а другите подарихме. Не знам как се съгласих да имаме две кучета, но основният довод на сина ни беше, че ние имаме куче, а той си нямал. Трябвало кучето да си е негово, той да се грижи за него. След години първото ни куче почина и кучето, което имаме сега, е това, същото - на сина ни . Не мисля, че някой ще повярва, че сега ние нямаме куче.

[nelka]

Darri,

Аз малко ...така... само ми е думата за онези 53 играчки- кончета...Детенце самичко ли си ги купи, или ...?
Нали разбираш че това е само с приятелско чувство?
Аз кажи-речи цял живот съм държала до главата си някоя от книгите на Джералд Даръл. Той е имал подобно детство: до лудост ангажиран с животни- от всякакво естество. И ако вашите поне са само дървени и пластмасови, при него тормозът върху семейството е бил тотален с всички паяци и гущери, кито е държал из къщи.
Като голям човек, обаче, става световноизвестен именно благодарение на тази си детска страст, която после превръща в своя професия, всъщност дори повече от това: във верую.

Ако обичаш да четеш смешни и развлекателни неща, горещо ти препоръчвам книгите му. Знам че неотдавна те бяха издадени отновио в България, може би още се намират тук-таме.

[Renny]

Аз се намесвам ни в клин ни в ръкав, но обожавам книгите на Джералд Даръл Препрочитах по 5-6 пъти от книгите които имах. Изключително занимателни и приятни неща за обичащите животни.

[nelka]

Renny,

О, толкова се радвам да "чуя" че и ти го харесваш! Случвало се е майка ми да става от сън за да види какво ми има: смеех се на глас (самичка) докато го четях.

................................