Малко момче попитало майка си:"Защо плачеш?"
"Защото съм жена"-отговорила му тя.
"Не разбирам"-казало то.Неговата майка само го прегърнала и казала:"и никога няма да разбереш".
По-късно малкото момче попитало баща си-"защо мама плаче без причина?"
"Всички жени плачат без причина"-само това могъл да каже баща му.
Малкото момче пораснало и станало мъж,но все още се чудело защо плачат жените.
Най-накрая попитало Господ:"Боже,защо жените плачат толкова лесно?".Господ отговорил:"Когато създавах жената,тя трябваше да е специална.Направих раменете й достатъчно силни да поемат тежеста на целия свят и въпреки това достатъчно нежни,за да дарява удобство.
Дадох й вътрешна сила да издържа раждането на дете и отхвърлянето,което много пъти идва от децата й.
Дадох й твърдост,която й позволява да продължава напред,когато другите се отказват и да се грижи за семейството си,дори при болест и изтощение,без да се опаква.
Дадох й чувствителност да обича децата си,въпреки всички обстоятелства,дори когато детето й я е наранило много.
Дадох й сила да помогне на мъжа си,да преодолее грешките си и я създадох от неговото ребро да защити сърцето му.
Дадох и мъдрост,за да знае,че добрият съпруг никога не би наранил жена си,но понякога изпитва нейната сила и нейното решение да бъде до него непоколебимо.
И накрая й дадох сълза,под която да се приюти.
Това е нейно уникално право,за да го използва,когато има нужда."
"Виждаш ли,сине,-казал Господ-красотата на жената не е в дрехите,които носи,фигурата,която има или в начина,по който сресва косата си.Красотата на жената трябва да бъде в нейните очи,защото това е пътят към сърцето й-мястото,където любовта обитава."