Страница 2 от 6 ПърваПърва 1234 ... ПоследенПоследен
Показване на 16 до 30 от 88
  1. #16

    Подразбиране

    Аз започнах на 13-14 години.Шиех разни каренца с бод зад игла и кръстчета.На 20 години родих сина ми и докато бях по майчинство си купих първия гоблен и започнах да се уча сама , по скоро се учех от грешките си и гледах да не ги повтарям.Ида ви кажа честно добре че беше гоблена, защото бившия ми съпруг такива проблеми ми създаваше ,че ако не шиех да се успокоявам сигурно щях да стигна до психиатрията.

  2. #17

    Подразбиране

    А аз започнах на шега, когато бях на 28. Мислех, че тези,които шият гоблени не са много добре. Е, и мен ме хвана тази лудост

  3. #18

    Подразбиране ===

    Здравейте!
    Аз започнах още на около 10годишна възраст с каренца, възглавнички, довърших дори една огромна покривка за маса, която моята майка шиеше вече 18г. и беше останал само пълнежа, но все не намираше време, та аз свърших тази раблота. Покривката съм я показала в моите творби. По гоблените се запалих няколко години по-късно, на 17-18г. Една съседка шиеше Момичето с книгата и много ми хареса. Купих си гоблен, но кой да ми каже да започна с нещо лесно, а аз с Вечерно настроение - един пролетен пейзаж. Съседката ми показа само как се започва с конеца и ми разграфи панамата и това е - по-нататък продължих сама. Но се справих доста добре и така се започна, та и до ден днешен - имам чувството, че един живот няма да ми стигне, за да ушия всичко, което ми харесва, особено сега, когато си пиша с вас момичета и обменяме разна информация, идеи и т.н. Сега смело мога да твърдя, че качеството ми на работа се далжи на дългогодишният ми опит, защото никоя от гобленарките, които познавам не пожела да ме научи на това, което знае, а може би и да не знаехе, не знам, но аз казвам и показвам, за да не губят желаещите да бродират толкова години, колкото аз .
    Гоблените са моята страст, толкова много обичам да бродирам, че чак се ядосвам, когато се стъмни и трябва да се ляга, още повече, че съм безработна.
    Леле, извинявайте, че се отплеснах, ама като започна да пиша за гоблени и край - няма спирка.....

  4. #19

    Подразбиране

    Аз започнах на 7-8 години с каренца и покривчици. Първия си гоблен уших на 13 /теменужките/ и с малки прекъсвания /когато бяха малки децата/ шия и до днес. Сега започва да боцка и моята дъщеря /тя е на 8 години/.

  5. #20

    Подразбиране

    ЗдравейтеАз започнах да пошивам сравнитвлно късно.Като малка съм се пробвала на каренцата на мама,но първият гоблен го почнах като студентка и го ших продължително време-като се прибирах в къщи.
    Затова шиенето за мен-по-сериозното е от около 3 години

  6. #21

    Подразбиране

    Аз също като малка съм шила покривчици, на който майка ме научи. След дълги години видях една приятелка да шие гоблен, купих си и сама се научих. Първият ми гоблен беше много смешен. Бях го ушила с обратен бод и при това бях опъвала много конеца, та чак се виждаше панамата. После същият гоблен го уших на ново, но вече с помоща на моята приятелка и стана добре. Майка все още ми пази първият самоук ушит гоблен, и като го видя умирам да се смея. Та това беше преди 10 години.

  7. #22

    Подразбиране

    Здавейте и от мен!
    Бях на 9-10 когато една съседка ме учи да плета и да шия каренца, но винаги ми се е искало да мога да шия гоблени и така когато бях на 11 леля ми започна да шие. Помолих я и тя ми показа как става и и до днес си бродирам когато намеря време/не че съм много голяма,едва на 18 /
    Don't tell me who I should be
    And don't try to tell me what's right for me

  8. #23

    Подразбиране

    аз започнах на 14-15 години. тогава моят баща шиеше един гоблен (на кръстчета) от списание "икономия и домакинство" (излизало през 1934,6..-тези години ).тогава си спомням, че той се криеше от външни хора-като звънне някой-хвърляше гоблена. след това вече и аз започнах и на никого не му идваше наум да се присмива. можехме да стоим до късно и да боцкаме. това беше мноооого отдавна. та чак и до сега. моят съпруг казва да излизам отвреме навреме и да стъпвам по земята през почивните дни. сега ни останаха за спомен от баща ми -гоблени, а от майка ми-покривки на една кука.

  9. #24

    Подразбиране

    Научиха ме да шия на 13,но тогава не ми беше толкова интересно.Започнах да шия сериозно ,когато забременях със сина ми на 17 години.

  10. #25

    Подразбиране

    Аз започнах някъде 3-4 клас. Преди това шиех каренца и възглавнички с "бод зад игла". А на една кука плета от детската градина, но като започнах гоблените, зарязах всичко друго.

  11. #26

    Подразбиране

    Аз започнах на 18 - тогава уших 1 гоблен. (Изключвам няколко каренца от часовете по трудово обучение в училище шити с кръстчета.) После прекъснах за 10 години и преди около 9-10 години започнах отново. И така с прекъсвание, та до ден днешен

  12. #27

    Подразбиране

    Е явно аз съм от по малкия брой започнали по-късно да шият .Запали ме една съседка преди 4 години когато бях на около 40 г.,и вече не мога да спра.Като по-малка опитвах да шия каренца и да плета ,но това си е нещо като наркотик,започнеш ли не можеш да спреш.

  13. #28

    Подразбиране

    stenli63, не си само ти да прошиеш на късни години. Аз също започнах на ~36, а дотогава незнаех как се държи игла /аз от малка кроя, шия на машина, но на ръка - никога, а пък за бродерия да не говорим - какво е това/. Имам приятелка която ми казваше, че бродира и аз все и се смеех - как така ще седнеш, мен не ме свърта, губиш си времето и т.н. Сега какво стана - все гледам да хвана иглата. То си е като наркотик, поне за мен.

  14. #29

    Подразбиране

    Майка шие на машина и вкъщи имаше стари списания бурда.На гърба на едното имаше страшно сладка картинка с едни мечовци,баш точно за детска стая.Изобщо не знаех дори думата гоблен и схема и мулине.На тавана имаше от баба останали едни панамки ама мн мн финни4ки,в смисъл дребнинки.На такава панама с машинните конци на маика,сама както ги подбирах и стана хубав като пощенска картичка-на 12 годинки.

  15. #30

    Подразбиране

    Реклама:
    В пети клас като бях, мама ми донесе мостра на гобленче на ДМЦ, което й бяха дали в някакъв магазин. Каза ми, че ако искам, мога да го ушия аз. Показа ми как става и от от тогава... десетина години вече си играя с иглата. Не мога да се похваля, че съм добра и че всички неща стават перфектни, но пък имам желание, което е най-важното
    zaharcheta@abv.bg

    * * *
    www.radikal.ru -> browse -> избирате желания за качване файл -> загрузить -> кликвате върху ЧЕРВЕНИЯ линк -> копирате -> поставяте копирания линк в мнението си и готово. НЕ Е СЛОЖНО!!!
    * * *
    Използвай бутон "Промени" на мнението си, вместо да пускаш ново!

Страница 2 от 6 ПърваПърва 1234 ... ПоследенПоследен

Правила за писане

  • Не може да отваряте теми
  • Не може да публикувате отговори
  • Не може да прикачате файлове
  • Не може да променяте мненията си
  •