Как държите гоблените си?

[fantaziq]

Нека и аз да кажа - няколко малки около десетина са в рамка, от по-големите само Коне на водопой е на стената, а останалите ... ако не видят рамка/а това може да се случи/ бъдещите снахи ще има да си бършат...на моя близка снаха й си бършеше чинийте,понеже попивало много добре - не вярвате, но е факт, а в градчето, в което живея, снаха с Воденицата на Буше беше завила в панелната баня обикновенната си пералня.Не искам да натъжавам никой от вас, но това е живота-нека да се радваме на творенията си до като можем, а един ден нищо чудно да се появят обяви от рода Продавам на половин цена.

Eто!За това побеснявам,когато някой продава гоблен!Защото си мисля,че човек,ако наистина го е шил,а не е наследство или дори кражба(защото не е изключено)никога не би си продал труда за каквито и да е пари.Единственно,ако се налага да спасява човешки живот(било то за лекарства или операция),само това оправдава хората,които продават!Аз не мога да продам гоблена си,колкото и да е малък,като знам,колко нощи и дни съм си бола очите и колко желание и обич съм зашила в него!А за подаряване,съм подарила един единствен и то на гобленарка,защото знам,че ще го пази и цени!Аз съм мъжка майка и един ден ще ме люлеят три снахи!Дано Господ е добър и децата ми случат на добри жени,а аз на добри снахи!Това,което прочетох за бърсане на прах и чинии,ме ужаси,защото само един невеж човек,би постъпил така с изкуството!!!Не ми беше минавало през ума ,че има и такива хора...А иначе аз гоблените си ги съхранявам в рамки.Мисля,че това е най добрият начин да съхраниш труда си и да го покажеш на всеки,който желае да го види!

[Lazy_666]

Аз пък да ви кажа губя интерес след като го ушя.Прибирам ги непрани и негладени и ако с някой гост стане лаф тогава ги показвам.Имах мечта да ушя Тайната вечеря е вече не е мечта а реалност,но нямам къде да я сложа и така си почива.
А за това някой да си бърше независимо какво сигурно ще има и бой!!!
Слава богу мене 3зетя ще ме гледат затова гледам отсега да възпитам щерките така че да уважават чуждият труд,но да видим дали ще има ефект.Това времето ще покаже.

[sis4o]

Аз имам малко ушити гоблени (все още ) но всички си ги слагам в рамка и се гордея с тях. И както казва майка ми това ще ми е "чийза" след време. Не мога да се въздържа и да не изкажа мнение и по въпроса за бърсането на чинии, прах и рочие .... това си е направо брутално и чудовищно. Трябва да си много безсъветен и невежа, за да си позволиш такова отношение към човешкия труд,особено пък на близък човек.

[vanina5860]

Sis4o, съгласна съм с теб, но някой показвайки пренебрежението си към чуждият труд, показват своята духовна простащина.

[kameia]

моите гоблени все още са малко,но всички са сложени в рамки и местото им е избрано още преди да започна да го шия.наслаждавам им се всеки ден-нали затова съм си бола очите.ушила съм и на синовете си по един,които те си харесаха,но ще им ги дам,когато се преместят и то ако наистина ги ценят.ако не ще ги подаря на някой етногравски музей или на приятели,които ще ги пазят.ако видя,че някой си бърше чиниите с тях ще му взама най-любимата дреха и ще измия пода и тоалетната.

[гарфийлд]

И след това да облече дрехата и да си легне с нея!

[vanina5860]

Момичета, а не е ли по добре да пометем с такава снахаДрешките, дори и нейни, не са ни виновни.Направо хващаме и помитаме с нея, не съм ли права

[anito_23]

Ох .... и майка ми все това ми повтаря : " Стига си вади очите толкова с тези гоблени, че един ден може и никой да не ти почита труда " И сега като чета коментарите направо се плаша, но.... всичко според мен е до уважение и почитание към труда.
Но нека да не се отклонявам от темата - аз имам сравнително не чак толкова богата колекция за възрастта си- само 15 гоблена, от които най-големите са ми Момичето на скалата и Сляпата козарка. Всеки до сега завършен гоблен е даван веднага на рамка с изключение на един,който днес завърших , но тези дни и той ще замине по предназначение. Майка ми от известно време все ми мели на главата, че съм била много производителна и нямало място и не искала да бие дупки по стените само, защото съм й казала че живот и здраве един ден да се задомя ще си ги взема и тя сега... - " как ще си залича дупките после ? " Но поне не мога да се оплача-всичко, което съм завършила до момента ми е слагала веднага в рамка. Това е от мен

[Amazonka]

това с ваденето на очите ми е тоолкова познато..както и с многото дупки по стените..ама и аз не чувам майка ми и който и да било,правя това което ми доставя удоволствие!

[sis4o]

Все едно слушам моята майка, що се отнася за това колко си тормозим очите, шиейки гоблени, но всеки тук знае какво удоволствие доставя това. И най- вече, когато е готов, ушит и поставен в рамка. Тогава майка ми забравя колко съм си "бола очите" и гледа да го окачи някаде

[svetlina]

То май нашите майки мислят еднакво! И мойта все мърмори, докато шия, а когато гоблена е готов бърза повече от мен за рамка и да разказва на познатите ни какво съм ушила!

[vanina5860]

Ах, вие куклички!!!Та незнаете ли, че ние - майките все мърморимБи трябвало вече да сте ни свикнали и един ден след време-пък вие ще мърморите и така, колелото се върти. А това, че ги слагате в рамки е прекрасно

[drmagi]

когато не са сложени в рамка ги изпирам,изглаждам и ги навивам на руло в бял картон и бяла хартия-филтърна в/у тях

[vili_tri]

Моите всички са в рамки и по стените. Е те не са и много на брой, но и да станат винаги ще има място. А за неуважаването на чуждия труд - за съжаление го има.

[Freeky]

Днес прочетох тази тема отново. Реших да я извадя на по-преден план, за да ви споделя пък аз от какво се възмутих наскоро. Това, че чужд човек би си бърсал праха или подсушава чиниите с гоблена ти наистина е ужасно!!! Но ако ви кажа, че аз наскоро видях едни, иначе страхотни бродирани тишлайферчета и салфетки, шити преди години от една жена и толкова занемарени пак от нея... Ей, това вече не мога съвсем да го разбера. Сам да не си оценяваш труда!!! Не мога да ви опиша на какво приличаха... все едно си е бърсала наистина пода с тях и имаха тук-таме дупки. Жената искаше да се похвали, че преди години и тя е шила, а единствения ефект, който породи похвалата й беше моето отвращение. Но като бродерия очите ми останаха в тях-наистина прекрасни модели. Дори се осмелих да й ги поискам, поне да извадя моделите и да ги избродирам наново.
Моите гоблени, ако не мога веднага да ги сложа в рамка, поне се старая да ги съхраня добре!