-
Активност
За първи път попадам на тази тема... това за бърсането е ужасно. С очите си да видя, няма да повярвам! Може да е грозен гоблен - подари го като не ти харесва, или го остави на улицата - някой ще го вземе. Но да се гавриш така... то какво да говорим, сигурна съм, че всички тук мислим така.
Аз веднъж бях на гости на една приятелка на майка ми, която извади руло с десетина гоблена нерамкирани. Просто се прехласнах. Тогава все още не знаех, че един човешки живот е достатъчен да се ушие повече от един гоблен . Имаше и рамкирани по стените, но те не ме трогнаха така. Беше вълнуващо да ги пипна, да ги подържа, да ги погледна отзад... и оттогава си мечтая да си имам и аз едно такова руло .
Аз още нямам готови гоблени , но когато си ушия, ще рамкирам 2-3, останалите ще държа така - да мога да си ги пипам
-
Активност
Почти веднага след като ушия даден гоблен го рамкирам. В последно време повече подарявам, но винаги рамкирани.
-
Активност
Аз съм сложила някой по стените,но нямам достаъчно място .Навила съм си ги на рула - и в пликчета.Отвреме-навреме ,като ми е криво си правя изложба.В началото не подарявах гоблени-разберете,не ми се откъсваше от сърцето.Щастлива съм ,когато някой прояви интерес - веднага ги вадя и разхвърлям из къщата.И аз ще ставам свекърва - сина ми е на 25 години-какво ли ме чака?
-
Активност
Пази Божееее от такива снахи!!!!!!Ужас!!!!!!Аз ще ставам и свекърва и тъща, не зная как ще се развият нещата. Дали снахата ще си постила "парцалче" за обувките или зетят ще си бърше омаслените ръце с някакво друго такова. Затова вкъщи от няколко години има правило:шия цяла година, а каквото ушия, за Коледа се рамкира и се окачва по стените. Живея в къща на два етажа, е, не са големи стоите, пък и част от тях са с дървении, ама още има място. Докато има, няма страшно. Завит на руло ми е само "Мадам Помпадур", която завърших преди два месеца и още две мъничета. Но определено,макар че се превръщат в ежедневие, има моменти, когато ке спирам пред Арабското момиче или Воденицата на Буше и сама се чудя на себе си как съм могла да ушия такива красоти. А "Сиси" мога да си гледам ежеминутно просто. Тя ми е в коридора (къщата няма хол, а един дълъг коридор 3 / 8 метра, който превърнах в хол), всеки ден си минавам покрай нея и й се радвам.
Което ми е било радост за ръцете, после ми е и радост за очите.
-
Активност
Правила за писане
- Не може да отваряте теми
- Не може да публикувате отговори
- Не може да прикачате файлове
- Не може да променяте мненията си
-
Forum Rules
Bookmarks