В крайна сметка,нещата се размиха във времето.Гоблените са ми на стената,но всеки път,като ги погледна хем се ядосвам ,хем се чувствам безсилна.Повече не отидох да рамкирам на това място.За по -големите си гоблени използвам една фирма,която взима скъпо,но си върши работата,както се очаква.Вече взех да си рамкирам сама последните гоблени и се чудя защо до сега не съм го правила,при положение,че не ме затруднява и се справям.За пореден път ми се налага да се пазя от хората.Имаше период от живота ми ,в който не се доверявах на никой и всичко правех сама.Реших обаче да дам шанс на познатите си,да ги допусна до себе си,но пак се случиха разни неща . Рамкирането е едно от дреболиите.Загубих отново вяра в хората.Сега общувам,но винаги съм на щрек да не ме измамят,да не ме наранят,защото после си страдам само аз тихичко,а на света не му пука,че някой го боли за нещо си.. душата.Така, че дали ще си рамкирам сама гоблените или ще се спасявам индивидуално ,разбрах,че явно така ми е писано.Не се сърдя на никой,просто си затварям черупката за околните .