Рамкиране -осакатяване на гоблени

[Amazonka]

Dima Mineva
аз лично ходя в галерията на Шипка 6,там има кафе и много ателиета за рамкиране,моите ги нося най-навътре,в дъното ,минаваш през цялото кафене,и най-отзад влизаш,често пъти продавачката е една синеока девойка с черна коса,даже ако искаш мнение относно рамка помага,успех и дано ти хареса мястото!

[fantaziq]

Благодаря ти за топлите думи,venipetgab!Сега общувам само с хората от форума,защото през живота си не съм попадала на такива истински Човеци! От останалият свят получих само обида и за това се пазя.А ракирането е капчица в морето,то беше миналата година,но е едно от нещата,които обърнаха каруцата.Нали знаеш ,че има хора на които се струпват разни неприятни неща.При мен това е на периоди.В момента съм много щастлива с любимите си хора и хобита.Нямам нужда от други обиди.Мисля позитивно благодарение на наша съфорумка(Гарфиилд),благодарение на която прочетох Джон Кехоу,в последствие и още две книги с такова мислене.Но когато на човек му е писано то просто се случва.Така с това рамкиране,след като ми осакатиха гоблените се научих да си ги рамкирам сама.Което според мен само ми помогна.Както обичам да повтарям цитати на велики хора"Това,което не убива човека,го прави по-силен"

[venipetgab]

Връщам се отново към тази тема, за да споделя на мен какво ми се случи.Бях споделила,че ще си сменям рамката на Хитлерова зима, която ми е много скъпа заради сантиментален момент. Като го разглобих, се разочаровах, но малко. Бях подготвена за изненади. Целият гоблен беше накован за рамката с поне 100 малки гвоздейчета ( на всеки сантиметър-гвоздейче) Добре.че майсторът беше сложил дебел картон, та е спасил гоблена от ръжда от гвоздеите. После отгоре останалия плат, който се подгъва беше толкова щедро намазан с някакво снежнобяло лепило, че беше станал като рамка и се наложи да скъсам картона, за да го извадя. И гоблена си остана така сгънат. Последва няколкочасово накисване в студена, топла, гореща и не знам още каква вода. Ей, това лепило няма намокряне. След дълготрайно пране с всякакви препарани, каквито се сетите, резултатът е налице- една малка дупка на гоблена ( вероятно от неточно попадение с гвоздей) и няколко пришки по пръстите ми ( от търкането на лепилото). Довечера ще го нося за нова рамка. Е, малко ме е срам заради дупката, ама дано майсторът е печен да я избегне. Нали това е майсторлъка на предишния му колега. Не се наложи да се разделям с любимия си гоблен, то може да ушия нов, но ще е друг сантименталния момент.

[alessina]

Връщам се отново към тази тема, за да споделя на мен какво ми се случи.Бях споделила,че ще си сменям рамката на Хитлерова зима, която ми е много скъпа заради сантиментален момент. Като го разглобих, се разочаровах, но малко. Бях подготвена за изненади. Целият гоблен беше накован за рамката с поне 100 малки гвоздейчета ( на всеки сантиметър-гвоздейче).

Вени, ето подобие на гърбът на твоя гоблен. Само че това е гоблен на кумата ми. Бършейки праха на гоблена, малката и дъщеря залитнала и се подпряла на стъклото и то се счупило. Когато мъжът ми го отвори да подмени стъклото, не повярвах, че някой може все още да работи така.