Нарекох го така, зашото напоследък шия предимно нощем. Денем си имам други ангажименти-работа, семейство, пораснало дете, домакинство...Щурата идея да шия гоблени ме запали през далечната 1980година. После огънят се превърна в пожар, който гори вече 28години. Ето как започнах. Бях на ученически лагер през 1980г. Моя съученичка си беше взела гобленче да шие- едно мъничко кученце с кокал. Много ме впечатли нейното ръкоделие и реших да шия. Родителите ми ми казаха,че съм полудяла и ми забраниха да се занимавам с глупости. Аз обаче не се отказах и когато започнах работа през 1981г. си купих гоблен- маргаритките. Ето го.