Да приключа годината , пак с календари, този път за приятелите,с които ще посрещнем Новата година.
Да приключа годината , пак с календари, този път за приятелите,с които ще посрещнем Новата година.
Като един педантичен козирог, реших да си направя преглед на направеното през изминалата година, преди да съм почнала да показвам новите неща. Пък и защото повечето от нещата са подарени, да избягна риска да повторя нещо. Незнам много ли е или малко, това не е от значение. Най- хубавото е,че съм подарила частица радост на някого и това ме прави щастлива.
Редактирано от NIA : 17.04.2011 в 22:56.
Започвам годината с няколко дребни нещица - няколко игленичета, вече подарени.
Е, има и още готови,но.... като му дойде времето.
То януари вече се изниза, но за останалите 11 месеца се надявам да завърша и нещо по-голямо.
Благодаря на всички посетили страничката ми!
А сега да внеса и аз частица празнично пролетно настроение.
И две дребосъчета. Бискорну - вече подарено и една приятелска закачка. Последната смятах да я оформям по този начин, но в последния момент си промених намерението. Дойде ми друга идея за оформяне. Когато стане, ще го покажа в новият му вид.
Редактирано от NIA : 05.08.2010 в 21:15.
Когато за първи път видях бискорну се зачудих, как може някой да си играе с тези дреболийки. Но след като направих за първи път,разбрах,че трайно съм заразена с този вирус.Толкова ми е интересно,че започнах сама да си измислям формите. Така се роди идеята да направя иглениче във формата на пирамидка, както се казва две в едно - практично-да не се губят иглите и полезно - да разпръсква отрицателната енергия и да създава комфорт на притежателя си.
Ето я и нея. Поглед от четирите и страни.
А тук поглед отгоре и отдолу.
На основата сложих мъниста за разкош, пък и да натежават за по-голяма стабилност на пирамидката.
И едно калъфче за телефон.
Уж не много отдавна се вясвах тук, а едва си намерих темата.
И макар, че минаха великденските празници, да си покажа част от яйчицата, които направих.
А миниатюрката, освен ключодържател има още едно предназначение - нарекох го показател на настроението в зависимост от това коя страна ще се погледне първо - усмихнатата или намръщената.
А това е бебешка визитка във формата на книжка за игра, която дори може да се пере в пералнята. На всяка страница от книжката има по една буква от името. Сигурна съм,че малката Теодора до като проходи вече ще е научила буквите от името си.
и продължението.
Благодаря на всички посетили моето кътче!
За съжаление, тази година се измързеливих. Уж почнах, нещо по-сериозно и този път за мен, но пак се поддадох на изкушението да направя нещо , с което да зарадвам някого.
Поредното иглениче отишло си от мен.
А това е поредното, /трето/ мънистено калъфче за телефона на дъщеря ми. Все ги губи, а , цитирам : "Никак не мога без него! Искам спешно ново!!"
Може ли да се откаже на такава молба?!
Както е тръгнало, в скоро време ще обзаведа поне половин Холандия с мънистени калъфчета.
Какво да подари една гобленарка за сватбата на съфорумка освен.... сватбен гоблен. И една рецепта вместо пожелание.
Идеята да ушия тези ангелчета възникна спонтанно, без повод, без да се каня, само някакъв вътрешен порив. Бяха ми необходими само три дни.
Ето ги, току що завършени, изпрани и изгладени.
Още не съм решила как ще ги оформя, най - вероятно да станат възглавничка. Все пак зависи от човека, на когото ще ги подаря.
Bookmarks