Не мога да повярвам!

[kamellia]

Най- любимото ми занимание е да си гладя изпраното, готово гобленче Направо си умирам от кеф, като виждам готовият си труд
Има една приказка "Въпрос на вкус!- казало прасенцето и легнало в локвата, така че хора всякакви. Явно собственичката си ги харесва такива мърляви гоблените...

[neznainata]

И аз нямаше да повярвам, че хората си дават така гоблените за рамкиране, ако не беше кандидат-свекървата ми. Тя никога не е хващала игла за гоблен, камо ли да е шила. Но когато реших да ушия нещо за сестрата на приятеля ми, тя беше първа по съветите. Без да я питам въобще, тя ми каза да не се излагам да пера гоблена, че после и да го гладя. "Ще се размаже" бяха точните й думи. Ето такива съвети най-обичам, от "големи майстори-гобленари/гобленарки"

[BIBETO]

Ей, момичета! Прочетох целия дебат по темата едва сега. Ами няма защо да се изумявате. Имам една позната, която много искаше да се научи да шие гоблени, но никога не го беше правила досега. Показах й най-търпеливо, обясних й всичко от А до Я и и дадох една схемичка като за първи път и я оставих сама да се справя. Когато гордо ми го донесе......познайте : непоръбен, висят разни конци от разръфаната панама, целият на петна, негладен, както разбирате..... въобщеееее Изумих се!!!! Такава немърливост не бях виждала!! На всичко отгоре не преброила квадратчетата, а карала с линийка по сантиметри за по-лесно - е, не й стигнала панамата от едната страна и "изяла" част от главата /някаква графика с жена беше май/ Като я попитах "Защо,бе!" отговорът й беше - " Така ми допада "
Какво да се обясняваш с такъв човек! Ами то трябва "движение на китките", както обичам да казвам, не дай си Боже нещо може да се секне и да изкриви някой пръст Та , мисълта ми е - всичко се свежда до мързела.