Прекрасни спомени, които навяват носталгия и тъга!!! Защото това наистина беше моят живот. Помня всичко написано по-горе и още нещо - филиите, намазани с домашно правена лютеница, с които излизахме да играем и които нашите деца сега не биха и погледнали; първият телевизор, който всяка вечер събираше всички комшии от входа... Шоколадът "Крава"- най-жадуваното лакомство, което получавах от баща ми веднъж месечно на заплата. Но най-мъчно ми е за онова спокойствие и сигурност, което ни позволяваше да оставяме ключа под изтривалката и безгрижно да играем до среднощ на улицата.
Bookmarks