И пластмасово коте си имахме, толкова ценено.А зеленият крокодил Гена-хит сред играчките дори на дъщеря ми.А първите спящи кукли!!!Какво щастие беше, когато дядо ме заведе в някакво малко магазинче и ми купи такава-черни къдреви коси и мига, мига.Той беше обикновен човек, но голямо сърце с много приятели.Имаха си редовни срещи в едно кръчме след фабрика Загорка в Ст.Загора-все още съществува като барака ,но не работи.И за да не се изморя, слагаше ме в раницата и така ходихме заедно на тези срещи.Толкова мили спомени.А пионерските лагери?Да, всичко беше под режим,но бяхме гледани-поне аз съм попадала на такива,добри условия и грижовни хора с нас.А лагерните огньове и игрите.Имали сме организиран ,но смислен живот.Понякога ми е жал за днешните деца,за начина им на живот.Времената са различни,но децата са деца и имат нужда от внимание ,за да бъдат човеци.Годините минават,но хубавите спомени топлят в трудни моменти.