До всички момичета и момчета над 35 г.!!!

[mimka]

Ех, че беше хубаво, може би защото сме били деца....
И мен ме топлят спомените от онова време- скачането на ластик, то нямаше и ластик, та навързвахме стари чорапогащи; брането на зелени сливи, не че ни се ядяха толкова, колкото заради тръпката да не ни хванат качени на дърветата;зелените литрови бутилки с боза;пионерските лагери и влизане под строй в морето;дъвките "Турбо" и......т.н и т.н.

[noar]

И аз видях себе си там горе... И ми стана мъчно .Тогава сме си мечтали за това което имаме сега. А защо ли сега не ни радва

[iv4omad]

С голям кеф изчетох всичко и то НАИСТИНА ми липсва.
Не мога да втълпя на днешните деца какво изпускат пред телевизора или комппютъра,как като се заиграеш с децата не ти се прибира ,а сега не можеш да ги накараш да излязат освен ако не е на диско или кафе.
Липсва ми това да ми сипват боза в стъклена чаша и ако тя е гладка да е с начупени краища ,а ако е от тези с гравюрите в гънките да е мръсна
Липсват ми мръсните и лепкави пликчетата с прясно плодово мляко,които късахме със зъби за да изтискаме в устата (ягода и малина) -сега има в кутии и са толкова оцветени и изкуствени ,че след това ми вървят киселини.
Липсват ми пликовете с вода ,които мятахме от балконите,уличните телефони ,които работеха и без монети и си правехме шеги с бабите.
Липсва ми карането на колело пред блока,зелените шишета от Веро ,с които се пръскахме,невероятният вкус на банани и мандарини,портокали-просто защото ги вкусвахме само на Нова Година...това са били най-вкусните банани и портокали в живота ми.
Липсва ми претъпканата с консерви,хляб и половината покъщина кола на път за някой къмпинг или на палатка на някой язовир
Днешните деца за съжаление са много осъкатени в детството си
Колкото и първично да им се струва изписаното ,то е незаменимо!!!!

[dobis]

Детство мое , реално и вълшебно....

Наистина го имахме всичко това и беше прекрасно. Сърдим се сега на децата , че са се забили в компа и ни приемат ни предават...Но те ли са виновни за това или ние ... май на нас самите ни е по- удобно да заседнат пред телевизора и да не ни занимават с разни въпроси и въпросчета, да си кротуват там в стаята , докато ние готвим, перем, чистим...че ние нямаме време дори да поговорим с тях. Не знаем нищо за тях , но не се и впрягаме много , нали не ни занимават със себе си ... чудо деца...Не могат да играят, да , децата наистина не знаят какво е игра, но когато са били съвсем малки колко от нас намериха време да им покажат как се играе, как от всичко става игра , те са невероятни , само трябва да знаят че има и такова нещо - игра ! Представете се 5-6 хлапета, клекнали, глава до глава и половин час не мръдват, вглъбени, тишина- оказа се ,че гледат как една мравка носи нещо си.... Работата ми е такава , че край мен по цяло лято минават семейства с малки деца. Каква разлика е при децата - тези които са от малко градче или село и тези , които са от София или друг голям град. Едните веднага хукват по дървета , поляни , храсталаци .... другите само мама вади лап топа , зареджда филмчето , сяда милото на верандата и цял ден не мърда от стола...пристигат да го викат за игра , то само гледа и дори едно "не" не казва, и така 3-4 дена докато се престраши и отиде при останалите да ги гледа отстрани какво правят...

Но се отплеснах . На мен ми липсва селото ...да онова нещо да имаш село и през ваканциите да си при баба и дядо... Нещо незаменимо и с нищо несравнимо...и оная топла пепел през лятото , бос си, стъпваш в нея и тя на балончета да излиза м/у пръстите ти, облачета прах...у-хаааааа... да завали дъжд, да тръгне водата и да хукнеш да правиш язовири в калта, парче счупена тухла и да я буташ в пясъка като количка или камионче, да чупнеш клон от лянтуз и да си направиш пистолет или пушка , да начупиш царевица от блока на ТКЗС и да печеш , но там до камарата с бали слама, това че я подпалихме ... очаквано , но не си признахме ...Огромната филия селски хляб, намазана със свинска мас от тенджерата и шарена сол за цвят, а вечер да чакаш овцете да се приберат, да ги издоят и едно канче топло мляко, току що издоено, на екс и пак хукваш , че играта не чака....и Баба и Дядо , от друго време , от друг живот , но винаги имаха и време и обич за нас...защо и ние не станахме като тях...