До всички момичета и момчета над 35 г.!!!

[mladenka]

Направо се просълзих.
Това беше моят, нашият живот.
За съжаление, и настоящият е същия като описания.

[venipetgab]

Точно такъв беше и моят живот. Но някои от нещата се повтаря. И днес пътувам с асансьор с решетка и касичка, само се сменя отвреме-навреме номинала на монетата заради поскъпването на тока. И днес си купувам половинка хляб и срещам деца с ключове по вратлетата. Моето дете вече порасна, но и то така ходеше. И заменихме руския Москвич с немски- Фолксваген, не е ли същото. Само, че тогава ме водеха всяка година на море, а сега аз водя детето си веднъж на няколко години. И едва 27-годишна, когато се роди дъщеря ми, видях какво е това печка на дърва, и усетих топлината и- дотогава се топлехме на ток. И още, и още, и още...Всяко време си има своите предимства и недостатъци, а животът е спирала и във всеки момент може да се получи повторение.

[yonka]

Аз съм под 35 ,но помня повечето неща.Има промяна в начина на живот ,но по-голямата е в начина на мислене.Като например ,че когато играехме с топка и тя паднеше в двора на съседите на тях не им харесваше това ,защото им мачкаше прекрасните лалета през пролетта или хризантеми през есента и бяха прави .А последните няколко години се опитват да опазят не цветята ,а една ябълка -плодно дърво ,което имат в двора си от тотално обиране и чупене на клони.А след ,като направиха забележка и съобщиха на родителите вече и прозорците си.А и дървото се бере в 4 часа сутринта ?! Аз пък ,като дете по това време спях,ама то сигурно защото както казва една "навремето сме били задръстени"

[marji]

Прекрасни спомени, които навяват носталгия и тъга!!! Защото това наистина беше моят живот. Помня всичко написано по-горе и още нещо - филиите, намазани с домашно правена лютеница, с които излизахме да играем и които нашите деца сега не биха и погледнали; първият телевизор, който всяка вечер събираше всички комшии от входа... Шоколадът "Крава"- най-жадуваното лакомство, което получавах от баща ми веднъж месечно на заплата. Но най-мъчно ми е за онова спокойствие и сигурност, което ни позволяваше да оставяме ключа под изтривалката и безгрижно да играем до среднощ на улицата.

[lari]

И шоколадът Крава, и лимонадата с паста в неделя.Всичко се помни и е мило и скъпо.Но спокойствието, което имахме, обичта на хората около нас,грижата за човека и истинските приятели, които ставах посред нощ, за да помагат-колко малко остана от всичко това.Дори в момента ми е трудно да напиша нещо смислено.Книгите , с които живеехме и мечтаехме да бъдем като техните герои.А колко много пеехме!Да,независимо какво се говори за миналите години,бяхме по-истински