прочетох всичко с интерес и носталгия по отминалото детство.аз съм малко под 35г и си спомням повечето неща.и в последно време май честичко си ги припомням мислено още повече ,че майка ми вече 16години не е между живите и като си мисля за нея се сещам и за детството.аз живея в бургас ,обаче зад блокчето в центъра имаме двор.и към края на лятото във времето за зимнина правехме лютеница на двора.преди да я напълним в буркани махленските деца вземахме филии и мажехме.беше много вкусна или ние много гладни.после другите съседи правят-децата при тях и така........Хубави времена бяха.Каква радост беше когато купихме цветен телевизор велико търново или касетофон с връзки от корекома.А сега нашите деца са оцетени от ерата на модерните технологии и се чудят какъв плейстейшън да си купят .