И аз съм под 35 , но помня много от тези неща.Чета, слушам Scorpions смях се и плаках.Това е жестоката истина.Хората престанаха да бъдат хора.Все бързаме за някъде , все не ни достига време - ей така да се порадваме на малките неща, които ни заобикалят.Станали сме цинични и много много самотни
Понякога детството страшно ми липсва.Детството с неговото безгрижие, смях и спокойствие...