Когато започна нов гоблен,го започвам с много голям мерак.Към средата обаче почва да ми става досадно и тогава планирам следващия.Към края на гоблена вече нямам търпение да го свърша,за да започна другия.Но най-голямата досада е фона.Почна ли да шия фона и особено ако е 2 или 3 цвята,се изнервям и шия почти през цялото си свободно време,само и само да ми се маха от главата.Докато по-дребните детайли шия с много голямо удоволствие.
toniedobreva@gmail.com
Открито заявявам какво мисля и не позволявам да ме заплашват за това,което мисля!Живея в демократична държава и не позволявам да ми упражняват тоталитарни методи!
Като знам колко е красиво като се рамкира и колко радост ми доставя на мен и моите близки,просто не мога да оставя нещо докато не го завърша и не го дам за рамкиране.Просто всичко което шия го купувам с любов и очакване за нещо невероятно.
Всичко това ,което пишете е валидно в пълна сила и за мен,но......... аз шия по няколко на веднъж,някой гоблен като ми грабне окото и го почвам,нищо ,че в момента шия друг.Е все пак се ограничавам и в момента шия три на веднъж.Но пък като останат по няколко квадратчета от гоблен за да ги довърша си представете какво шиене пада.И хоп на веднъж два или три е така шия по-дълго време,но поне не ми омръзват.Та в момента шия "Въскресението" "Христос чука на вратата" "Свете Екатерина" и "Хубавата мадона" те били четири ужас,моляви не правете така!
Споделям половината ти мнение
Започването за мен е голяма тръпка, завършването - също, но по средата... голям проблем - първата тръпка си е отишла, а последната е мнооого далече...
Обаче по отношение на фона, не съм така - обичам да шия без постоянно да следя схеми, да броя и проверявам по пет пъти дали не съм объкала нещо.. Мразя разхвърляни бодове
Обичам просто да бода и да си мисля за нещо съвсем друго
Редактирано от Shanni : 20.02.2010 в 23:07.
Аз също започвам нов гоблен с голямо желание и колкото повече ушивам, толкова съм по-щастлива и доволна.Особено като се разкрие една цяла фигура, например животинче или сграда.Тогава си я гледам и си и се радвам.А за да не ми доскучава фона, го шия от време на време, докато шия по-сложните елементи, например докато гледам новините, така няма опасност да объркам нещо и после да се наложи да разшивам.
Мотивацията ми е да го видя рамкиран и закачен на стената. Когато започна един гоблен шия докато го завършапоне докато не открих форума......понякога започвам и някой малък.........
Ама аз така и не отговорих на въпроса каква ми е мотивацията да заврша гоблена
Обикновено когато започвам да правя нещо, у мен се произвежда някакво странно творческо напрежение. Ако живота не изискваше да се грижа за храна, спане, деца и т. н., бих работила върху това което съм започнала, докато го свърша, ако може и без прекъсване.
Когато завърша започнатото, това напрежение се освобождава, олеква ми, изпитвам неимоверно удовлетворение и въодушевление. Обичам да гледам това, което съм сътворила, да го пипам и да му се радвам. Обичам да съм заобградена от сътворени от мен неща.
Ето това чувство ме тласка към завършването
Знаеш ли, установих, че не е приложимо да не се откъсва цял ден например, човек от бродерията. Имах няколко дни (преди около 2 седмици) незаети от нищо. Винаги съм смятала, че ще ги оползотворя в шиене от сутрин до мрак ама не - стана така, че пошивах час и половина, после четене, разходка и разни други забавления Иначе и аз много си се радвам и на нещата, които съм изработила
Стимулът ми е мъжът ми само ме пита- колко уши, я да видя и като ми каже че няма разлика от вчера ми идва ми каква разлика като шия покрива на ковачницата да номерирам снежинките лиКато тинейджър и студентка шиех явеш яваш, фрегатата я ших две лета че и отгоре сега съм бърза ама Райков трябва да ме вкисне
Редактирано от desimitkov : 25.02.2010 в 22:54.
Стимула за мен е да го видя готов завършен гоблена а и малкия син много ме проверява до къде съм стигнала .Най много ми спореше шиенето докато бях безработна една година голямо шиене падна ама и то какво да правя по цял ден ошетам наготвя и сядам пред телевизора с гоблен в ръка .Сега с новата работа нещо не ми остава време за гоблена работя по 10 часа сутрин тръгвам в 9 и вечер в 19 ,30 се прибера но почивните дни си наваксвам
i az kato desimitkov imam imam edin dosadnik na glevata koito postoqnno meproverqva do kudesum stignala i za6to ne sum u6ila edi si koi znak , 6iq drug.....v inters na istinata osven slu4aite kogao priqtelqmime vbesqva zardi tova mi e golqm stimul da mu pokaja kkvo sledva ....
Мотивация огромна, но................. да започна нещо ново. Сън не ме хваща като ми влезне нещо в главата. Напоследък завършвам май само това което е за подарък. Другите ще чакат за ми дойде "завършващата" муза
На последно преброяване са над 25 започнати
Не съм сама с многото почнати.Ама честно казано,на всеки гоблен си му идва времето да бъде завършен.При мен водещето е вдъхновението.Има неща ,които неусетно са започнати и свършени,а има които чакат ред.Винаги имам нещо да се занимавам,така ,че не ми е скучно-я фон,я детайл ... Срокът също е водещ стимул,особено за подарък ,но покрай някой голям има и по едно две малки.Стимул е и съпругът ми ,който пита кога ще го носим за рамка,а това е основание да работя по- бързичко ,за да завърша започнатото.Казано е ,че щом нещо е започнало ще бъде и завършено-ще му се види краят.
Мотивацията ми сега-
ЧИСТА ПРОБА ИНАТ!
Толкова отдавна съм започнала Воденицата на Буше, толкова пъти съм спирала за дълго, много дълго, че сега или никога. Този път го започнах благодарение на ВАС Купила съм конци за други два, но панама не купувам, за да не се изкушавам.
Bookmarks