Тази е една много, много стара родопска рецепта. За първи път вкусих тези картофи преди 30 години в Чепеларе. Приготвени по същия този начин, с чисто масло, без прибавка на никакви подправки, още по-малко бульончета. Препеченки, със златиста, зачервена хрупкава коричка... И досега ги поднасям на гости, и кюфтета или пържолки могат да останат, но от тези вкусни картофки понякога се налага да пека по още една тава. Всички мои приятели ги знаят и почитат като "Картофи по чепеларски". И който ги е опитал, и той среща мили гости с тях.
Така че, не ги наричайте "Картофите на Таня" или "Надупени картофи" и пр. Това са нови, измислени версии на онези чудесни "Картофи по чепеларски", дето стават и като ястие, и като предястие, и с ракийка, и с вино, и с биричка...и все не стигат.
Bookmarks