Много готини историй за никовете ви.
Моята история е следната:Аз бях студентка в Благоевград, а там има традиция или нещо такова на името Мария (аз така се казвам), да се обръщат с Маре, но на мен не ми допадаше, защото на баба ми Мария, казваха Маре. Незнам защо , но ми зву4еше като на баба, а аз не бях баба...,просто не ми харесваше :twisted: . Вси4ките ми колеги се опитваха да ми казват Маре и аз постоянно им правех забележки, 4е не ми е приятно и 4е галеното ми име е Мими.Да ама не, те си продължаваха все така, после го направиха на Мар4е, но и така не ми пасваше и най накрая някой реши, 4е Мар4ела много ми утива и така со остана, докато завърших, дори и сега.И до ден днешен, като ми се обадят приятели и колеги от Бл-град си ме търсят Мар4ела.
Така запо4нах и да се регистрирам на разли4ни места, така съм и в ICQ-то, така ми запо4ват и електронните пощи и така...........та до сега и тук.
Bookmarks