Държа да кажа,че през цялото време,докато подготвях подаръка,бях на тръни!Не знаех как ще реагира съпруга ми и много се притеснявах да не почувства това като обида.Но идеята ми дойде от една витрина в родното му градче,която той винаги намираше начин да стигне и да натисне едно копче-тогава през един тунел излизаше един локомотив и извършваше една обиколка.След 3 или 4 такива "посещения" го попитах имам ли е влакче като дете?Оказа се ,че не ,а е било мечта.Родителите му купили спред възможностите си едно,но далеч от това,което той е желаел.Тогава попитах защо той не си е купил сам,след като е имал добри финансови възможности?Последва мълчание...
И така,тръгнах на разузнаване за влакчета...
Тук това е начин на живот и друга култура-имам впредвид хобито.Ако при нас правим от нищо- нещо ,то тук за креативността на хората има специални магазини,изложения,базари.Осъзнах колко нищо не знам,когато влезнах в първия магазин и попитах за влакче,а продавачката ме попита:"За възрастен ли става въпрос или за дете?"После се започна едно доуточняване на големина на релси,дали ще се моделира нататък или не,за марки на производители...Излезнах си силно объркана,смутена и щокирана,но и доволна.Дадох си сметка,че тук това се купува не само за деца,но и за възрастни...

Когато подарих торбата с подаръка ,бях много разочарована,че Вилфрид не го отвори веднага,но искам да допълня,че голямата квадратна кутия спа в леглото,донего и когато в малките часове лягайки си,се опитах да я изтегля,бе гушната още по силно!
Разказвам всичко това,защото предполагам,че всяка една съпруга от вас,в определени моменти се е шокирвала от "детските странности" на съпруга си и се е питала дали да не му купи нещо типично"детско" за подарък,но го е отхвърляла след известно обмисляне,с идеята,че мъжа и е вече голям,зрял човек.Абсолютна грешка!!!Във всеки един от нас дълбоко някъде затворено продължава да живее едно дете.И ако при жените нещата са доста по поставени под контрол,то детския копнеж в мъжете е много по-силен и осезаем,а от там и неудовлетвореността,че терябва да си силен,стабилен и да не показваш детската си страна ,донякъде прави мъжа нещастен.Това си е лично моя теория,но от опита си вече знам,че в момента,в който Вилфрид видя подаръка си и осъзна,че аз подкрепям детето в него,между нас рухнаха десетки прегради и нашите отношения започнаха да се развиват напълно по друг начин-още по- добър от предишния!
Та така,след като влакчето стоя в дневната на земята около месец и моето недоволство при почистване с прахосмукачката нарастваше,обмислихме варианта,да му създадем "дом".До този момент винаги се бях удивлявала на размерите на спалнята ни-тя е около 30 м2,сега вече знаех защо е така голяма,за да приюти влака!
На днешния момент съм много против тази си идея,но е късно вече!Ще ви кажа само,че например ние спим на отворена врата,защото за да се обикаля масата и да се работо по площадката,тя е издърпана така,че половината врата е заета...Спим на течение,което лично за моята костна система е малък ад!И си мечтая за деня,в който ще сменим това жилище с друго,в което влака ще си има собствено помещение!
Масата за влака я направи съседът ни,едно изцяло неудачно и неудобно решение за по нататъшна работа по влаковата установка,аз вече имах набор познания и обяснявах,че не трябва да е стандартна маса а да изглежда като "влакче на ужасите" конструкцията,а отдолу от летви се прави решетъчна конструкция,към която се прикрепват в последствие другите части,селца,градове,планини и т.н....
Та ето го и работното пространство:

http://media.snimka.bg/4172/014600046-big.jpg

http://media.snimka.bg/4172/014600044-big.jpg

http://media.snimka.bg/4172/014600039-big.jpg

http://media.snimka.bg/4172/014600036-big.jpg

Размерите са 2,90м Х 2,70м а ширината на масата е 1,30м.