ГОРДОСТТА ДА СИ БЪЛГАРИН-ЛЮБОПИТНО

[decor]

Ели, благодаря за чудесната тема, има много какво да научи човек и има много за какво да се гордее, за съжаление обаче с велики българи и факти, които отдавна са история. Много ми се иска да съм горда със съвременна България, но колкото и да се старая не става, разровиш ли я ще мирише и ще вуни като отрова- това последното Вапцаров го е казал за живота. Точно преди две години напуснах страната и чувството Носталгия все още не ми е познато. Не ми липсва мръсния въздух, нито дупките по пътищата, както и боклуците с които са затрупани. Не ми липсват вунящите през лятото казани, нито въшливите псета, готови да те разкъсат на парчета. Не ми липсват вечно намръщените съседи, нито чалгата им до 3 сутринта. Не ми липсват също така и високите, непосилни цени на елементарни неща. / Знам, че много от момичетата тук не могат да си позволят да си купят всички конци за един гоблен и го правят с течение на времето, както и че предпочитат с няколко стотинки по-евтини чилета, само и само да могат да си доставят удоволсвието да шият, от това сърцето ми се къса и ме боли/ Не ми липва болничното обслужване, не дай си боже да те заболи пръста, приготви се да ти отрежат ръката, защото ще получат за това пари по клинична пътека, не ми липсва и корупцията, по последни данни сме на първо място в света по корупция. Има само няколко неща, които безумно ми липсват- детето ми и внучето ми, приятелите ми, Националните срещи на този форум и фризьорката ми.
И все пак има две личности в съвременна България, с които съм много горда- Стефка Костадинова / летвата, с която постави световен рекорд стои пред входа на Музея на спорта в Швейцария/ и Григор Димитров.
Знам че сигурно съм ви досадила, ама исках да си го кажа.