10. Хапчето АнтиБебе

Откривателя на хапчетo AнтиБебе, което промени живота на мъжете и жените, е:
Карл Джераси, евреин от български произход.
Kaрл Джераси е роден във Виена. Майка му е австрийска еврейка, а баща му е български евреин, кожен лекар в София. Детските си години прекарва в България с родителите си.
Когато става на 5 години, заминава с майка си за Виена. Родителите му се развеждат, но не за дълго.
През 1938 той и майка му са изгонени от Австрия заради еврейския си произход. Те се връщат в България, като родителите му отново се събират, за да могат Карл и майка му да получат българско гражданство. Живее още една година в София при баща си и учи в Американския колеж.
През това време майка му заминава за Англия, за да уреди имигрантски визи за САЩ за тях двамата. Така през 1939 16-годишният Джераси и майка му пристигат в Съединените щати.
Самият Джераси признава, че ако не е била България, не би успял: „... Австрия ме изхвърли, но България ме прие и направи възможно заминаването ми за САЩ...”
Следват училище, работа, сватби и раздели.
През 1951 Карл Джераси, заедно с бостънските фармаколози Грегъри Пинкъс и Джон Рок Джераси, откриват първото хапче АнтиБебe, известно още като първото противозачатъчно хапче.
Какво щяхме да правим без неговото откритие? (усмивки)
След няколко дни, на 29 октомври, Карл Джераси ще навърши 86 години.



11. Двигателите на модула Орел

Реактивните двигатели на лунния модул Орел, които правят възможно кацането на Луната на Армстронг и Олдрин, са изобретени от : д-р. инж. Иван Ночев, българин.


Първи стъпки на Луната.

На 16 юли 1969 от космодрума Кенеди на полуостров Кейп Канаверал във Флорида стартира американският космически кораб Аполо 11 с тримата астронавти Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Олдрин на борда. След 76-часов полет той навлиза в окололунна орбита. Тук Колинс остава на борда на кораба, а Армстронг и Олдрин преминават в лунния модул Орел, който се отделя от основния блок и в 22 часа и 17 минути българско време двамата астронавти прилуняват благополучно модула в Морето на спокойствието. След неколкочасова почивка, на 21 юли (20 юли по американско време) Армстронг отваря люка и в 4.56 часа стъпва на лунната повърхност с думите:
„... Това е една малка човешка стъпка, но огромна крачка на човечеството...”
Малко по-късно той е последван от Олдрин. По време на 22-часовия си престой двамата Армстронг и Олдрин поставят върху лунната повърхност автоматична измервателна научна апаратура, с помощта на която провеждат редица опити и наблюдения. Армстронг напълва два куфара с 28 кг лунни образци.

На 21 юли в 19.54 часа четирите стоманени болта, свързващи двете части на лунния модул, се взривяват, като едната част остава на Луната, а другата – „кубическата стаичка” с двамата дръзновени изследователи, с помощта на ракетен двигател се издига и се скача с Аполо 11, който поема обратно към Земята. Човечеството със затаен дъх проследява тази лунна одисея.

Изобретените от Иван Начев реактивни двигатели осигуряват плавното кацане на модула Орел с космонавтите на Луната, а след това успешното им завръщане и скачване с очакващия ги в окололунна орбита космически кораб.


<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->Иван Начев.

Иван Ночев е роден през 1916 в Карлово. От малък Иван Ночев се увлича по техниката. Завършва местното механо-техническо училище, стажува в казанлъшкия завод Арсенал, постъпва в Държавната аеропланна работилница в Божурище.

През 1942 с група техници Иван Ночев изкарва тримесечна специализация в Германия и е приет за студент в Берлинската политехника. По време на войната сградата на политехниката е разрушена и той се завръща в България. В началото на 1944 продължава образованието си в Прага и го завършва във Виена, където получава докторат. Работи на летището във Виена.
През 1951 инж.Иван Ночев заминава за Канада, а през 1956 за САЩ. Работи за аерокосмическия гигант Дженерал Дайнамикс Корпорейшън. По това време там е събран елитът на световната ракетна и космическа мисъл и се разработват най-съвременни самолети и ракетни системи за нуждите на Пентагона и НАСА.През 1962 д-р инж. Джон Ночев става американски гражданин и създава собствена фирма в областта на аерокосмическите изследвания, която завоюва челни позиции в американската и световната въздухоплавателна индустрия. Неговите теоретични постановки и изчисления в аеродинамиката се изучават в американските колежи и университети. Още един знаменит българин и още една причина за гордост!



12. Световен рекорд на 100 метра с препятствия

Световният рекорд в дисциплината 100 метра с препятствия (12.21 секунди) принадлежи на : Йорданка Донкова, българка.
Йорданка Донкова е българска състезателка по лека атлетика. Тя поставя своя рекорд в 100 метра с препятствия през 1988 и до днес той все още не е подобрен. Йорданка Донкова притежава европейския и олимпийския рекорд в същата дисциплина на 100 метра с препятствия от 12.38 секунди.
Има 2 олимпийски медала и 9 медала от европейски първенства.
Най-силната ѝ дисциплина е 100 метра с препятствия.
Тя е първата и единствена досега българска лекоатлетка - победителка в крайното генерално класиране от веригата Мобил Гран при.



13. Статуята на Леонардо да Винчи

Статуята на Леонардо да Винчи, на входа на международното летище в Рим, е дело на :
скулптора Асен Пейков, българин.

<!--[if !supportLineBreakNewLine]--> <!--[endif]-->

Какво се знае за Асен Пейков?
Роден е в Севлиево през 1908. Завършва Художествената академия в София със златен медал. Като студент взима участие в конкурса за паметника на братята Евлоги и Христо Георгиеви пред Софийския университет, получава втора награда.

През 1938 открива първата си самостоятелна изложба в ателието си на бул. Цар Освободител в София. Няколко месеца след това напуска България. Живее в Париж, Мадрид, САЩ, и накрая се установява в Италия.
Създава над 1300 творби. В ателието си на улица Маргута №54 в Рим прави потрети на много изтъкнатите италиански интелектуалци, както и на редица световно известни личности.
Известните произведения на Асен Пейков:
- статуята на Леонардо да Винчи на летището на Рим;
- бронзовата Минерва в Университа в Бари;
- мраморната статуя на Сан Джовани в Рим;
- фигурата на Атлета в Чекиньола;
- бюстът на Папа Пий 12-и за конгресния център Мондо Милиоре;
- бронзовата роза - символ на Премия симпатия (престижна римска награда, учредена през 1967).
Интересно
Наскоро при реставрирането на статуята на Леонардо да Винчи е открит люк, в който 40 години е бил съхраняван документ, написан на латински. Документът е бил поставен в цинкова кутия. Текстът на документа се отнасял за древните територии около района на летището Леонардо да Винчи.


14. Рекорд в Художествената Гимнастика

Най-много световни титли в художествената гимнастика (многобой) имат:
Мария Гигова (1969, 1971,1973), българка, и Мария Петрова (1993,1994,1995), българка.
Мария Гигова и Мария Петрова са в Книгата на Гинес като единствените трикратни световни шампионки.
Ние, българите, можем да се гордеем и с най-много записани отборни световни титли в художествената гимнастика - 9, както и с най-много индивидуални световни титли в същата дисциплина – 10.



15. 209 см

Един от най-старите рекорди в леката атлетика е в скока на височина (жени). Постижението от 209 см не е подобрено от 1987 или вече 21 години. То принадлежи на: Стефка Костадинова, българка.
Стефка Костадинова е състезателка по лека атлетика. Родена е в Пловдив. Завършва спортното училище в Пловдив. Кариерата й започва с гимнастика и плуване и чак после с лека атлетика.
Стефка Костадинова има 7 златни медала от световни първенства и европейски шампионати.

На 30 август 1987 Стефка поставя световен рекорд при скока на височина — 209 см. През 1988 печели сребърен медал от игрите в Сеул. През 1996 става олимпийски шампион в Атланта, САЩ. През 1997 тя се отказва официално от състезателната си кариера. Към днешна дата Стефка Костадинова е председател на Българския олимпийски комитет.