В такива случаи аз просто правя големи преходи с конеца отзад. Никога не съм държала гърбът на гоблена ми да е идеален, така че това не ми пречи. Ако се правят възелчета ми се струва че ще надигат панамата и затова ги избягвам.
Чета, чета.... що така нищо не схващам от това "удължаване на конеца". Моля някой да ми обясни.....
Роси,
Аз го разбирам така.Отрязваш един конец да приемем 1 метър.В него има 6 нишки по 1 метър.Взимаш едната нишка и я прегъваш, когато шиеш с 2 нишки и се получава дължина от 0.50 см.Подбождаш и започваш така,че прегъвката е по-малкия край а двата свободни края са подпъхнати.Когато конеца стане малък си вземаш нова нишка и я вдяваш в конеца .Правиш двата края равни и го издърпваш за да се получи късият край този път с двете свободни нишки.По този начин се шие с обща дължина от един метър ,но не се започва често и нишките не се изтъняват и късат.Това е примерна дължина ,аз в тези случай ги отрязвам по-дълги.
Дано аз да съм разбрала правилно и ти да ме разбереш.Ако не ще ти покажа на следващата среща нагледно
При такива самотни бодчета аз шия с един кат конец, като бода толкова пъти, че да стане с колкото ката трябва да е шито. В началото оставям по-дълъг конец и накрая също правя възелче, но понеже конеца е на един кат възелчето е много малко и не се усеща.
А при започване с нечетен брой нишки, когато шия кръстчета и моделът позволява в началото шия откъм гърба, като едновременно закрепвам конеца под ушитото. Но закрепването е в права линия, а не зиг-заг. При завършването оставям конеца и го закрепвам със следващия по същия начин както вече писах.
Дано сте ме разбрали, че обясненията станаха дълги, но колко ли са ясни?
e-mail: veneta_az@abv.bg
Bookmarks