Здравейте, като тинейджърка си мечтаех за малка татуировчица-скорпионче....тогава родителското тяло успя да ме спре...и то съвсем основателно..
След двете раждания така се разплух и качих толкова кг...че нямам едно място по тялото, което да не се промени...представлявам си каква грозна гледка щеше да е сега...
Иначе и до сега си се заглеждам по чуждите татуси, особено ако са на перфектни тела...А съпругът ми пък, не понася татуси...
Мисля си,че ако след някоя година щерката поиска татуировка-аз няма да я спра....повече съм против безбройните пиърсинги отколкото татуировките...