Кражба ли е?

[solaria]

Този закон касае случаите на корпоративно авторско право, например когато няма изявено авторство само на един човек, или произведението е създадено по поръчка и при уговорка copyrights да станат собственост на фирмата-поръчител.

Фирми като Lanarte, Dimensions и Pinn работят с много дизайнери, които разработват за тях модели. Така че за тях стои въпросът дали е за предпочитане да обявяват авторските права като принадлежащи лично на дизайнерите, или като корпоративни... В първия случай фирмата действа само като издател, а върху схемата е посочено името на дизайнера. Ето един пример, само че с Kustom Krafts.

От гледна точка на продължителност на авторските права нещата са относително сравними - дали 120 години след създаване на произведението, или 70 години след смъртта на автора. Само дето в единия случай парите от предоставянето на copyrights отиват при фирмата-поръчител, в другия - при наследниците на автора.

А на диаграмата по-горе е показана продължителността на авторското право с всяко следващо разширение на закона за авторските права (американците наричат всяко едно от тях Act). Но това е за Щатите.

За България нещата стоят различно. Четейки закона, човек остава с впечатлението, че е наблегнато на варианта - индивидуално авторско право.

Понеже неминуемо при четене на този закон у човек възниква въпросът: "А как ли е в другите страни?", нека добавя, че има доста разлики между нашия закон и примерно американския, и те са исторически обосновани. Нашето право следва като стил и направление европейското (в частност френското право), докато англо-американското право е по-различно и конкретно този закон там има по-търговска насоченост. С времето обаче навярно европейското и американското право все повече ще се сближават...