Абсолютно точно и ясно!Прекрасно разяснение.
БЛАГОДАРЯ! Успех на всички,които помогнаха и на тези,които творят!
Моля модератор да закрие темата,за да не задръстваме форума.
Абсолютно точно и ясно!Прекрасно разяснение.
БЛАГОДАРЯ! Успех на всички,които помогнаха и на тези,които творят!
Моля модератор да закрие темата,за да не задръстваме форума.
toniedobreva@gmail.com
Открито заявявам какво мисля и не позволявам да ме заплашват за това,което мисля!Живея в демократична държава и не позволявам да ми упражняват тоталитарни методи!
toniedobreva@gmail.com
Открито заявявам какво мисля и не позволявам да ме заплашват за това,което мисля!Живея в демократична държава и не позволявам да ми упражняват тоталитарни методи!
Този закон касае случаите на корпоративно авторско право, например когато няма изявено авторство само на един човек, или произведението е създадено по поръчка и при уговорка copyrights да станат собственост на фирмата-поръчител.
Фирми като Lanarte, Dimensions и Pinn работят с много дизайнери, които разработват за тях модели. Така че за тях стои въпросът дали е за предпочитане да обявяват авторските права като принадлежащи лично на дизайнерите, или като корпоративни... В първия случай фирмата действа само като издател, а върху схемата е посочено името на дизайнера. Ето един пример, само че с Kustom Krafts.
От гледна точка на продължителност на авторските права нещата са относително сравними - дали 120 години след създаване на произведението, или 70 години след смъртта на автора. Само дето в единия случай парите от предоставянето на copyrights отиват при фирмата-поръчител, в другия - при наследниците на автора.
А на диаграмата по-горе е показана продължителността на авторското право с всяко следващо разширение на закона за авторските права (американците наричат всяко едно от тях Act). Но това е за Щатите.
За България нещата стоят различно. Четейки закона, човек остава с впечатлението, че е наблегнато на варианта - индивидуално авторско право.
Понеже неминуемо при четене на този закон у човек възниква въпросът: "А как ли е в другите страни?", нека добавя, че има доста разлики между нашия закон и примерно американския, и те са исторически обосновани. Нашето право следва като стил и направление европейското (в частност френското право), докато англо-американското право е по-различно и конкретно този закон там има по-търговска насоченост. С времето обаче навярно европейското и американското право все повече ще се сближават...
Редактирано от solaria : 24.04.2010 в 23:03.
Ехе то тука каква тема се отвори .... Само където малко така "странни" според мен неща се пишат. Например как пък аджаба (голям израз) ще намеря кой е автора на някоя картинка която съм си харесал,после да го издиря ,да се свържа с него и най- накрая да му целуна ръка с молба за разрешение да взема дъщеря му опа картинката му. Така може би трябва да направят фирмите за тях съм съгласен, понеже може в един момент автора да си поръча неговото си произведение на гобелен и ще стане мама миа( особено ако е чужденец) Но при положение, че си го правиш за себе си едва ли шанса, Автора да ти дойде на гости да пиете кафе и да го види в хола ти, е много голям
То по тази логика ако се замислите не би трябва ло да има 99% от чалга песните, но ги има и освен това печелят пари от тях,което според мен е по големия проблем в дискусията
Аз от право не разбирам, а и не претендирам, но така си разсъждавам. Нека се включи някой "съгледвач" от фирмите и да каже дали имат 100 % разрешение за всичките си модели които разпространяват ( ей сега разбрах от къде идват парите на Православната църква -тя държи правата над иконите, а дали някой и ги плаща)
Още от началото на темата останах с впечатление, че НЕ коментираме случая, когато някой си прави гоблен по картинка за свое лично ползване.
Що се отнася до иконите, не Православната църква държи авторските права върху тях, а художниците, които са ги нарисували... Църквата може да определи режима на достъп до една икона на нейна територия, но не и да й стане автор. А ако иконата не е на нейна територия, максималното, което църквата може да направи, е да я освети.
parcheka,
Dura lex,sed lex или строг закон,но закон.Например,руският цифров художник Циганов.Харесвам две или три негови картини и искам да направя схеми по тях за близки.Издирвам го чрез Гугъл,пиша му.Ако изобщо не ми отговори,забравям.Защото ако дам моите схеми и те се разпространят,подлежа на ударите на закона.Друг пример-Майстора.Чрез музея се свързвам с наследниците му.Ако се договорим-ОК,ако не,sorry.Но за лично ползване,в хола ми,това е друг въпрос.В този случай предпочитам да използвам нещо лично,отколкото чуждо.
A Solaria като автор и дизайнер най-добре знае тези неща.Аз изцяло се доверявам на нейното мнение.
toniedobreva@gmail.com
Открито заявявам какво мисля и не позволявам да ме заплашват за това,което мисля!Живея в демократична държава и не позволявам да ми упражняват тоталитарни методи!
tsvety,предполагам си наясно,че в САЩ правото е прецедентно. НЯМА държава,в която авторското право да е с такава продължителност.Бернската конвенция,в която членуват над 100 държави е основополагаща.Когато се чудите за някоя държава,просто вижте Конвенцията и дали държавата я е подписала.
С тези приказки за 100 и 100 и кусур години закрила ще ме накарата да изгоря книгата,която съм написала и да си скъсам договора с университета
solaria е обяснила доста точно нещата.Моля ви вземайте предвид информацията,която ви дават запознати лица.Всички "драскате" някакви неща с от тук-от там дочута информация и обърквате хората,които са поискали съвет.
tdm така съм съгласен, когато знаеш тези неща ( кой е автора или къде е изложена дадена картина )наистина може да се свържеш с него или с наследниците му
Но все пак при сегашните възможности на Интернет просто смятам,че може да ти попадне нещо на което няма как да откриеш автора( пример: имам над 40 000 модела на татуировки може би 85% от тях нито са подписани,нито им е оказан автора) Въпреки,че не подценявам Гугъл смятам за не възможно да откиря точния автор на дадения модел или поне аз не знам как
Извинявам се и за друго понеже разбрах че е за лично ползване. Ако се сменят само нюасите и размера според мен си остава същия модел и в крайна сметка не би трябвало да правиш. Аз още нз как МС не са ги осъдили , но това е друга тема на разговор
Една евентуална възможност за откриване на повече информация за дадено изображение е новата търсачка на изображения:
http://www.tineye.com/
Да, а пък може просто като си търсиш картинки да е в по-специализирани за тази цел сайтове, например deviantart.
tdm13,
доколкото разбирам ти ще разработиш схеми по картините на Циганов и Владимир Димитров–Майстора с некомерциална цел.
Няма да ги продаваш, ще пишеш в информацията за гоблена ,че са разработки по определена картина и т.н.
По този начин , не вземайки пари и не присвоявайки чужд труд ти не увреждаш по никакъв начин законните права на авторите според Закона за авторски права.
Ето цитирам и един член от този закон:
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2005 г., в сила от 10.01.2006 г.) временното възпроизвеждане на произведения, ако то има преходен или инцидентен характер, няма самостоятелно икономическо значение, съставлява неделима и съществена част от техническия процес и се прави с единствената цел да позволи:
а) предаване в мрежа чрез посредник, или
б) друго разрешено използване на произведение;
Знам ,че ще има известни противоречия на това ми мнение, но независимо от тях имаш всякакви законови основания , за да не се притесняваш от съдебно преследване)
Ти правиш дизайните за себе си , за подарък примерно.
Няма да ги изложиш в сайт или магазин с определена цена и съответно няма да се облагодетелстваш от оригиналите
значи ако си презапишеш музика от някой диск, но за собствено ползване не крадеш интелектуален труд, защото не е с комерсиална цел и няма да го продаваш, а ще подаряваш например
Да, презаписът на музика и филми не е забранен, все пак носителите са скъпи, а пък могат лесно да се изхабят (както ставаще едно време с грамофонните плочи, ама тях нямаше как да копираме), преследва се по закон разпространяването (сийдването), а иначе компаниите си позволяват на своя глава да преследват хора, които са си свалили неща (това пак за щатите)
Bookmarks