Всичко казано ми е толкова познато-много принтирани схеми,още повече в компа,желание да имам всичко ,което си харесам.Сутрин не мога да стана рано за да шия,но пък съм шила до 2-3 ч,а дори съм осъмвала с иглата,макар и само 2-3 пъти.Но сега от 1-2 седмици съм бясна на себе си,че в 21 ч вече ми се спи,вместо да си шия като знам колко неща ме чакат.Вкъщи отдавна ме гледат като полезно изкопаемо,но вече приеха недостатъка ми в резултат на който пълня гардероба със зестра за децата.Осъзнах ,че само другите като мен могат да ме разберат и спрях да се оправдавам.На забележките ,че на празник не се шие-отогварям ,че това ми е греха и нямам време да безделнича.
Bookmarks