Гобленът, по който направо полудях!

[rosita]

Ето малко информация за Неопалимая купина:

Схемата е тук: http://dump.ru/file/942659/

[kaliakra2002]

Това е моя поздрав за tdm13-преди дни прочетах една от книгите за Слава Севрюкова-тази жена цял живот е живяла скромно е всепризнат свръхфеномен. Книгата е пълна с истории за неейните прозрения за бъдещето и миналото. Едно от тях е историята за жената, послужила за модел на Леонардо.
Беше ми безкрайно любопитно, надявам се да бъда полезна и на вас: "- Пред мен е Леонардо - Спонтанна, както винаги възкликва Слава Севрюкова. - Виждам художника в деня, в който посяга към картината.
Разхожда се из живописна планинска местност.
Лято е.
Крачи по черен път, криволичещ из отрупани с плод лозя.
Срещу него се задава селянин с каручка, на¬товарена догоре с прясно окосено сено. Отстрани пристъпва младата му съпруга. Не е Бог знае каква красавица, но... Момент...
Сърцеведката се умълчава, съзерцавайки невидимото:
- ...В нея има някакъв небесен чар... Струи от погледа, лицето, устните...
Проницателното око на художника мигновено е привлечено от магнетичното сияние на образа й. Грабва го най-вече тайнствената й усмивка.
Впечатлен от особената одухотворенст в изра¬за на обаятелната жена, любознателният Леонардо спира отрудената селска двойка. Любезно ги заговаря.
Вълшебно излъчване.
Природата като че затаява дъх.
Художникът е покорен. Влюбва се от пръв поглед.
Удължава още и още разговора. Прехласнат, душата му я попива. Но какво да стори - тя е омъжена.
В един миг разбира - пред него стои сим¬патична, ала по своему нещастна, скована от страдание миловидна италианка. Частично па¬рализирана.
Беглата усмивка, пролазваща в лявото ъг¬ълче на устните й е следствие от лека пареза на лицевия нерв. (Виж фиг 3)
Дали е пострадала от инсулт?
Мъчителното заболяване е сковало и лявата й ръка. Внимателно я придържа с другата.
Великият портретист е впечатлен от стран¬ното изражение на това наистина необикновено лице.
Паметна среща. Отпечатъкът в чувствителната му душа е неизличим до края на живота.
...- Позирала ли е въпросната дама по онова вре¬ме на художника?! - Излезли от унеса, възкликва¬ме с интерес.
- Никога. Един единствен път я зърва до бедна¬та скрибуцаща каручица. Толкова.
Пророчицата достига до нечутата акустика на душите:
- Но той е гений на четката. Разтърсен от видяното, образът трайно се врязва в съзнанието му. Не, не е влюбен, запленен е от нея. Обзет от романтичен копнеж, осланяйки се на живото впечатление, тръпнещ, бърза да скицира развъл¬нувалото го необичайно красиво за него лице. По-късно, завръщащ се за кой ли път към спомена, усърдно с години не престава да работи и работи над него.
- Това не е експеримент на Леонардо. Нито поръчков портрет. Касае се за необикновено настроение на духа и ума. Порив, вдъхновен от духовната мощ на страдаща жена, надмогнала сякаш изсмукващото силите й нещастие - въздъхва странницата във времето с приглушена тъга. - Така я приема великият художник. Тя като, че се е превърнала в извисен символ на човека, отстояващ с усмивка бавно пролазващата примка на сковаващо страдание, което още е в начален стадий.
Предусетила напиращите у нас въпроси, чаро¬дейката кима с разбиране:
- Това не е краят на историята... Разбирам, искате да запитате: какво прави с портрета този затворен в изкуството си интелектуалец? (Леля Слава за кой ли път е прочела мислите ни.) Добре, ще ви отговоря.
Продължавайки да го обработва с години, гениалният маестро силно тушира леката пареза, изкривила лицето на първообраза. Пре¬връща прозрачната сияйност в излъчването на "случайно" срещнатата млада жена във все по-загадъчно и обаятелно очарование.
Художникът запазва характерната й поза. Тъй, както я е съзрял, когато са разговаряли
- внимателно придържаща със здравата си дясна ръка леко парализираната лява.
- Непредсказуем е животът - завършва пътуването във времето и пространството прорицателката, а
мислите й блясват и пробягват като светкавици. - Съз¬дава приказни вълшебства в тъжни и весели краски. Колкото до Леонардо, той е свръхизвисен дух. Велик посветен, изтеглил далеч напред хоризон¬тите пред Човечеството. Един от малцината, дос¬тойно провъзгласен за гений, въпреки че приживе е бил дамгосан като еретик. А, може би, освен всичко друго, и затова...- Всеки престоява в Отвъдността толкова, колкото е необходимо - светла тъга облъхва думите й. -Доколкото виждам, Леонардо оттогава насам не е слизал като човек на Земята... Ще ви открия и друго - подвластната на мъдростта тайнствено се усмихва - има причина големият художник да е запленен от образа на "случайно срещнатата" в лозята жена. Случайността е част от неразкритата хармония в неземната предопределеност. Досегът със страдащата симпатична италианка разпалва въгленчетата в душата-струна на художника, потулени, но не изтлели под пепелта на времето. Любов от пре¬дходен живот кармично свързва твореца и него¬вия модел... Тя е дълга история...
Не друго, а именно това кара да трепне сърце¬то на Леонардо. Запленен, свръхчувствителен, попива я с поглед, поема и запечатва завинаги образа й.
При невъзможна любов спасението е в тру¬да. Това обяснява защо художникът толкова години с артистично очарование не престава да работи, работи и работи над необикнове¬ния портрет. Пламенният му творчески дух не може да се откъсне дори за миг от него. По тази причина навсякъде го носи със себе си. Стреми се и успява да превърне магнетизма на контакта привидно с нищо невпечатлява-щата наглед жена в застинала Вечност.
Неосъзнато привличане. Покорен от маги¬ята на несподелената идеализирана любов, големият творец оставя един емблематичен портрет за удивление на Човечеството.
Така, според Слава Севрюкова, е създаден ге¬ниалният световен шедьовър. Съкровеното посла¬ние на Леонардо изгрява - ясно и достъпно. Само един свръхсетивен човек може да разбере друг.
На път е да се срути поредната вековна тайна."

[tdm13]

Настръхнах! Разрових се още в интернет и тази информация за Мона Лиза се среща и на други места,като източника не е Слава Севрюкова.Значи наистина има огромна доза истина.
Чувала съм от една стара гобленарка в Хасково,че гобленът "Коне на водопой"върви заедно с гоблена "Мона Лиза".Като имаш единия гоблен,трябвало да ушиеш и другия.
Незнам доколко е вярно,понеже преди доста години са поръчвали директно комплекти от Вилер,понеже само това е било известно и се съмнявам дали не е търговски трик,за да има продажби.
Напоследък се сблъсках с легенди и истории на картини и снимки,по които има по-нови модели на гоблени.За съжаление в момента ми е много напрегнато и нямам време да систематизирам информацията и да я побликувам.

[vesi700]

Преди години гледах Роми Шнайдер в "Сиси". Изключително много ми хареса филма, може би защото бях в една крехка възраст, в която все още мечтаех за принцове, принцеси и т.н. По-късно, като се разрових из книгите (говоря ви за архаичното време, в което нямаше компютри и интернет), научих за нейната трагична съдба, за невъзможността да следва своя майчински инстинкт. Почувствах мъката й, когато разбрах как са отнемали децата й веднага след раждането, за да бъдат отгледани и възпитани като принцеси и принц (единствен син). Неспокоен дух е имала. Много любов и много скръб се срещат в съдбата й. Затова уших този гоблен и макар да имам и други, които да радват очите ми, той владее сърцето ми. Много гоблени харесвам сега за ушиване, прехласвам се по ХАЕД-ите, макар да не знам кога ще събера кураж да започна някой от тях;пленяват ме, но ....не е същото. Не знам дали ще ме разберете. Просто там стои частичка от мен. Може да не е с конци ДМЦ и оригинална Вилерова комплектовка, но това си е "моят" гоблен.

[kaliakra2002]

Мили мои, Мадоните ми станаха 11Ето новичките:


В момента привършвам тази на Вервако-имах резерви, но става чудесно и се чувствам,така сякаш летя...
А на Веси ще кажа, че се засрамих-Няма да гледам на Сиси като на задължение вече. Майка ми или аз-която и да го довърши-ще бъде от сърце!

[zhak]

Настръхнах! Разрових се още в интернет и тази информация за Мона Лиза се среща и на други места,като източника не е Слава Севрюкова.Значи наистина има огромна доза истина.
Чувала съм от една стара гобленарка в Хасково,че гобленът "Коне на водопой"върви заедно с гоблена "Мона Лиза".Като имаш единия гоблен,трябвало да ушиеш и другия.
Незнам доколко е вярно,понеже преди доста години са поръчвали директно комплекти от Вилер,понеже само това е било известно и се съмнявам дали не е търговски трик,за да има продажби.
Напоследък се сблъсках с легенди и истории на картини и снимки,по които има по-нови модели на гоблени.За съжаление в момента ми е много напрегнато и нямам време да систематизирам информацията и да я побликувам.

дали конете на водопой вървят заедно с Мона Лиза не бях чувала но пък съм чувала че вървят заедно с Ефигения -славата на Ефигения е че носи нещастие и за да се неутрализира лошата поличба трябва да се ушият конете и щастливото завръщане ,по принцип чувала съм че конете на водопой се шият за късмет -трита цвята на конете нещо символизираха но съм забравила и може би затова почти всяка по-стара гобленарка ги е шила и са едни от най често срещаните гоблени ,но повече си мисля че е търговски трик

[vesi700]

Слагам препратка за съдбата на Сиси в Уикипедия, мисляч, си заслужава да се прочете.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%...D1%81%D0%B8%29

Моят мъж например е полудял по друг гоблен - нашата сватбена снимка.В момента я шия и все ми дрънка на главата, че не отделям достатъчно време. Схемата е правена от една фирма и дано стане сполучлив гоблен-още съм на фона, че той отгоре на всичко искаше и да е голям гоблен (от сорта големина на Воденицата на Буше). А аз все повече се заглеждам по ХАЕД-ите и нямам търпение да свърша този, за да започна някой от тях. Както казва майка ми - Всеки луд с номера си. Само дето някои изнасят цяла програма

[mimka]

Богородица Троеручица
Произходът на иконите на Богородица Троеручица се свързва с чудото, което се случило през 8 век на свети Йоан Дамаскин. Наклеветен, той бил наказан, като му била отрязана дясната ръка. След дълги молитви към Богородица (съществуват различни версии на този разказ), ръката му по чудесен начин отново станала здрава. В памет на това събитие на някои икони, особено в православната иконопис, на различни изображения на Богородица се добавя третата ръка, оттам и името на тези икони. Една от най-известните „Троеручици“ е тази в Троянския манастир, където тя е храмова икона. Преданието приписва на тази икона твърде древен произход, но съдейки по стиловите особености, най-вероятно е тя да е рисувана в началото на 18 век въз основа на по-стар образец.

[malcheva1984]

Първото си чудо иконата на "Пресветая Богородица Троеручица",извършва през VIII век. Тогава във Византия бушува борба срещу светите икони, поддържана от император Лъв III Исавър (717-741). По негово време в Сирия живеел св. Йоан Дамаскин. Макар и християнин, той бил висш сановник в двора на дамаския халиф. Св. Йоан Дамаскин написал три трактата, а с писма, изпращани във Византия, пламенно изобличавал еретиците. Мъдрите и вдъхновени писания на светеца довели до ярост император Лъв III. Тъй като авторът им не бил византийски поданик, и сам императорът не можел да го накаже. Затова той пратил на дамаския халиф писмо, в което наклеветил Йоан, че иска да предаде Дамаск на византийците.
Разгневен, халифът на Дамаск заповядал да отсекат дясната ръка до китката на преподобния Йоан и за назидание да я окачат на градския площад. Същия ден вечерта, когато гневът на халифа се уталожил, св. Йоан измолил от него отсечената си ръка, допрял я към китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка. Той дълго се молил Пречистата Дева да излекува ръката му, писала в защита на православието. След дългата молитва той задрямал и тогава му се явила Божията майка, която му казала: "Ето, ти си здрав. Труди се прилежно с изцелената си ръка за славата Божия!" Когато св. Йоан се събудил, видял ръката си невредима.
От благодарност за станалото чудо той поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Така иконата получила названието "Троеручица". Скоро след това свети Йоан постъпил в манастира на преп. Сава Освещени, близо до Йерусалим, като взел със себе си чудотворната икона на "Света Богородица Троеручица". Там тя се съхранява до Тринадесети век, когато е пренесена в Хилендарския манастир в Атон.

[yonka]

Ето малко инфо за чудотворната икона

Иконата "Св. Богородица Триръка" (Троеручица) от Троянския манастир

Както иконата "Св. Богородица Одигитрия" в Рилския манастир, така и "Св. Богородица Триръка" Троянска произхожда от Св. Гора. Вярващият народ от близо и далеч гледа на нея като на голяма Божия милост към българския народ, дарена в най-тежките години на робството. В анонимния летопис на манастира се съдържат и доста сведения за чудотворната икона.

Йеромонах от Света Гора на път за Влашко минал оттук. Той носел със себе си и една чудотворна Богородична икона, дар за близките си във Влашко. Заинтригуван от вестта, че в Троянската планина отскоро се подвизава благочестив отшелник с послушника си, светогорецът се отбил при него и прекарали заедно в постнически подвизи доста време. Народът от близо и далеч се стичал за поклонение на светата икона, която показала не малко чудеса в Троянските предели. Поради това дълги години след посещението му светогорският монах бил споменаван с добри думи.

Като дошло време да продължи пътя си за Влашко, той оседлал коня, прекръстил се и тръгнал на път. Но не излязъл още от двора, конят се препънал и паднал. В това духовникът видял Божи знак, отложил пътуването си и се върнал с иконата при отшелника. След време отново потеглил на път, но на същото място конят му пак паднал. Сега вече той разбрал, че това става, защото иконата не желае да напусне това място. Отшелникът го увещавал да остане, за да служат заедно на Бога, както – види се – и Бог желае. Но пътникът от Света Гора жадувал за по-спокойни предели, далеч от турските произволи. С дълбок поклон и умилни сълзи той се простил с иконата и отпътувал сам с Бога в сърцето си.

Троянският отшелник скоро привлякъл още неколцина братя, които построили за чудотворната Богородична икона малка дървена църквица и започнали да служат в нея. Броят на поклонниците и заселниците нараствал, за тях построили килии и странноприемница. Така възникнал Троянският манастир.

Славата на чудотворната икона "Св. Богородица Троеручица” се разнесла на длъж и шир, защото непрекъснато дарявала изцеление на идващите с вяра при нея: болни се изцерявали, прокажени се очиствали, неми проговаряли, разслабени прохождали. На всеки за всичко помагала. И не само на верните, а и самите турци не изоставяла, когато прибягвали към нея с вяра в помощта й.

Св. Богородица спасила местното население от земетресение и от чумата през 1837 година. Заразата била обхванала целия край и цялото население – християни, евреи, турци. Хората бягали от градове и села по лозята, за да се спасят от болестта, но и там умирали.

Ловчанлии и сопотняни потърсили спасение под покрова на Божията Майка, в Троянската света обител. Настанал нейният празник – свето Успение Богородично. Дошли близките стареи и съветвали игумена да затворят портите и да не пускат за празника гости-поклонници, та да не дойдат болни и да заразят здравите.

- Не мога, чеда, да сторя това, защото и тези наши братя християни от нужда прибягват до манастира – за изповед, за причастие, - как може да ги върнем?! Пък вие се не бойте, имайте вяра в Божията Майка, тя ще ни запази и уварди от чумата!

Някои останали в манастира, но мнозина – между тях и някои монаси – избягали по колибите. Игуменът и останалите братя отслужили бдение, св. Литургия и св. Богородица ги опазила от болестта, а побягналите в гората измрели.

- Голямо чудо показа св. Богородица! – възхищава се летописецът. Останалите в манастира братя посрещали поклонници, между които имало и заразени, слугували им, но никой не погинал. Божията Майка ги запазила. Бежанците от Ловеч и другаде седели докато престане чумата и се завърнали по домовете си с голяма благодарност към Божията Майка.

Изкусни майстори направили гравюри и щампи на иконата; зографи зографисали новата църква. И те прославили св. Богородица Милваща. И който дойде в манастира с вяра, получава благодатна помощ от Троянската св. Богородица Троеручица.
http://troyan-monastery.hit.bg/troya...ir-svetini.htm

[Frezia]

Гобленът,който ме "грабна" от пръв поглед и в момента го шия е ето този вариант на Казанската иконаrsz_????-001_???°?·?°???????°??_?????????°_?‘???¶???µ??_???°?‚?µ????.jpg
Надявам се да се получи,стискайте палци

[d78152]

Направо се заплених от тези истории,Преди 2 години ходихме със семейството ми заедно с кръстниците ни на почивка в Тетевен,И покрай почивката записахме синът ми тогава 5г, за кръщене в Троянския манастир,За съжаление тогава правеха доста голям ремонт на църквата,но това което успях да видя и ме заплени беше иконата Троянската св. Богородица Троеручица,Не зная защо ама докато я гледах чак ми се доплака,И сега съм почнала да я шия /за пръв път шия икона/по модел на Солария,Надявам се да се справя и да стане добра ,защото ще бъде за подарък на баща ми,

[malcheva1984]

не се и съмнявам,че ще се получи добра. Аз имам Иверската Богородица на Солария. Започнах я,за да видя как се получава и да ти кажа-невероятно цветово съчетание. Затова-шии си я спокойно,ще се получи много красива.

[d78152]

не се и съмнявам,че ще се получи добра. Аз имам Иверската Богородица на Солария. Започнах я,за да видя как се получава и да ти кажа-невероятно цветово съчетание. Затова-шии си я спокойно,ще се получи много красива.

Благодаря за подкрепата: Цвете:

[tdm13]

Ето малко информация за Неопалимая купина:

Схемата е тук: http://dump.ru/file/942659/

Активиран е линк за публичен достъп:
http://dox.bg/files/dw?a=1643ecd9c8

Още един поглед върху неопалимата купина,пренабор на Любовь Ющук.