Нищу нямаше ми фчера
ставам сутринта
ф углидалото съ дзверя:
бря чи красута!
Викам сигур са чалдисах
туй ни мой съм аз!

Смятай кат са начарвисам
и са нагласа.
Тъй по нощник и терлици
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях съ
цъках със език
плюх си да’н съ урочасам
тъй са възхитих.
Дъл на пустото глидало
съ яви дифект?


Тъй да съм разхубавяла …
А сиктир бе!
Са умислих утведнъжки
как навън ш’въря?
Момците аку са натръшкат
кату мъ съзрат?

С модна фуста чи забратка
с китка у ръка
с тоз акъл зер за три патки
кату заблеста …
И къдету койт’ ма срещни
пламна, изгуря ф разни помисли пугрешни …

Пък ни съм таквас!
Туй наверно сън е билу
сигур йощи спа
и ми са е присънила буйна красута.

Скуркузъбел съм мий ясну
ич да’н ма сазреш
щот ут толкува прикраснус
мой са пубулейш.
Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж …
Някой тряа да мъ ущипи!
Пу възможнус мъш ...