Това беше на една приятелка, което беше зарязала в скрина преди 25 години ушито до средата и аз го довърших, за съжаление щетата с шиенето до средата беше нанесена, но след слагането в рамка се изпъна доста добре
Животът е като клавишите на пианото, белите са щастието и любовта, а черните са разочарованието и тъгата. Но за да се получи хубава мелодия трябва да докоснеш и двете.
Bookmarks