На следващият ден посетихме " Кръстова гора ". За първи път отивам там ,но сигурно ще последват още посещения.
Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения.
Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.