Пътувания,екскурзии,места за туризъм
- Началник на темата qni
- Начална дата
Нели ,страхотни снимки и много красиви изгледи си запечатала!Поздравления !
В плановете ми е Метеора.Много искам да ги видия тия манастири.
За сега все още обикаляме из България и най-вече в нашите красиви планини.Последно ходихме в Семково и от там до сухото езеро.В гората имаше много малини и гъби.Езерото на снимките е до х.Семково.После пътя продължава през гората има едно по- стръмно изкачване и след около 3часа бяхме на Сухото езеро.
В плановете ми е Метеора.Много искам да ги видия тия манастири.
За сега все още обикаляме из България и най-вече в нашите красиви планини.Последно ходихме в Семково и от там до сухото езеро.В гората имаше много малини и гъби.Езерото на снимките е до х.Семково.После пътя продължава през гората има едно по- стръмно изкачване и след около 3часа бяхме на Сухото езеро.
Сега ще ви покажа малко снимки от моята разходка през почивните дни.
Невероятната красота на Родопите ме впечатли и зареди с много положителна енергия.Отседнахме в с. Бачково и обикаляхме из района.Първият ден посетихме Манастира Св. Кирик и Юлита .
Точната година на възникването на манастира не се знае. Все пак има сведения, че е бил построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи (Западните Родопи) през 17 в. и тяхното последващо опожаряване на много църкви и манастири. В края на 17 в., обаче, манастирът е построен наново на същото място, като е посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир “Св. св. Кирик и Юлита” също е възстановен в близост до него. През 1810г. двата манастира са били опожарени и разрушени от кърджалии.
Реконструкцията на сегашния манастир започва през 1816г. и продължава до 1835г. Църквата е осветена на 15-ти октомври 1850г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на 19 в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930г. Пострадва сериозно по време на пожар през 1924г. и земетресение през 1928г. През 20те и 30те години на 20 в., в “Св. св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9-ти септември 1944г. когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно – трансформиран в дом за душевноболни. През 1981г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982г. екип от архитекти и инжинери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация . На 25-ти септември 1985г. той се открива официално . В началото се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите. По настоящем фунционира като 3-звезден хотел, който е отворен за посетители
Невероятната красота на Родопите ме впечатли и зареди с много положителна енергия.Отседнахме в с. Бачково и обикаляхме из района.Първият ден посетихме Манастира Св. Кирик и Юлита .
Точната година на възникването на манастира не се знае. Все пак има сведения, че е бил построен за първи път през 14 в. в близост до аязмо. Разрушен е по време на помохамеданчването на чепинските българи (Западните Родопи) през 17 в. и тяхното последващо опожаряване на много църкви и манастири. В края на 17 в., обаче, манастирът е построен наново на същото място, като е посветен на Св. Петка. Малко по-късно старият манастир “Св. св. Кирик и Юлита” също е възстановен в близост до него. През 1810г. двата манастира са били опожарени и разрушени от кърджалии.
Реконструкцията на сегашния манастир започва през 1816г. и продължава до 1835г. Църквата е осветена на 15-ти октомври 1850г. Манастирът е преминал в ръцете на гръцката църква в средата на 19 в., като е върнат отново на българската църква чак през 1930г. Пострадва сериозно по време на пожар през 1924г. и земетресение през 1928г. През 20те и 30те години на 20 в., в “Св. св. Кирик и Юлита” се помещава богословско училище. През 1943-1944г. манастирът служи за концентрационен лагер. След 9-ти септември 1944г. когато комунистическата партия завзема властта, манастирът е изоставен, а по-късно – трансформиран в дом за душевноболни. През 1981г. Съюзът на архитектите в България получава официалното съгласие на властите да реставрира манастира и да го адаптира за светски нужди. През 1982г. екип от архитекти и инжинери, оглавявани от арх. Любомир Шинков разработва проект за неговата реставрация . На 25-ти септември 1985г. той се открива официално . В началото се използва като почивна и творческа база на съюза на архитектите. По настоящем фунционира като 3-звезден хотел, който е отворен за посетители
Следва посещение на Асеновата крепост.
Както сочат архиологическите находки крепостта е била построена през IX век от Византия, за да охранява вратата на Беломорския (Егейски) проход, както и да осигури византийската граница в този край.
През 1231 година цар Иван Асен II прави редица поправки по крепостта, целящи нейното заздравяване. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелствува за това.
Крепостта съществува до 1410 година. Тя е заемала целият скален масив и е имала площ 12 декара.
Единсвената запазена постройка от миналото величие на крепостта е църквата ,,Св. Богородица Петричка", построена през XII век. Крепостта е обявена за Национален паметник на културата.
Както сочат архиологическите находки крепостта е била построена през IX век от Византия, за да охранява вратата на Беломорския (Егейски) проход, както и да осигури византийската граница в този край.
През 1231 година цар Иван Асен II прави редица поправки по крепостта, целящи нейното заздравяване. Издълбаният в една скала на крепостта надпис свидетелствува за това.
Крепостта съществува до 1410 година. Тя е заемала целият скален масив и е имала площ 12 декара.
Единсвената запазена постройка от миналото величие на крепостта е църквата ,,Св. Богородица Петричка", построена през XII век. Крепостта е обявена за Национален паметник на културата.
На следващият ден посетихме " Кръстова гора ". За първи път отивам там ,но сигурно ще последват още посещения.
Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения.
Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.
Тази местност висока 1545 м. над морското ниво, дълга около 500 м и широка около 300 м, е кръгла поляна заобиколена от гъсти букови гори. Оттук панорамната гледка е смайваща, в далечината се вижда море от планински ридове и върхове.
След като през 1083 г. Григорий и Абазий Бакуриани основават Бачковския манастир, те го даряват с обширни поземлени имоти. Малкото с. Инверце се превърнало в стопанско средище с богато животновъдство. Многобройни манастирски стада пасели из живописната местност Кръстова гора, наричана още Градище, която по форма приличала на кръст. Тук се намирали манастирските мандри и жилищни сгради с църквата “Св. Троица”. Съграден бил и манастир “Св. Троица”, известен още като Троицкия.
До средата на ХVII в. в Средните Родопи, макар и под османска власт, християнството процъфтявало. Имало множество църкви и манастири, свещеници и монаси. От втората половина на ХVII век и през първата половина на ХVIII век настъпил най-трудният период в историята на родопските християни – втората масова ислямизация, която поставила на изпитание физическото оцеляване на християнското население в Средните Родопи. Ислямизирането започнало с унищожаването на Смолянската епископията, богословското училище, епископската църква “Св. ап. Петър и Павел” и убийството на последния Смолянски епископ св. Висарион Смоленски (29 юли 1670 г.). Всички църкви и манастири в Средните Родопи са разрушени, а свещениците и монасите избити. За християните настанало време на духовен мрак и непрестанни гонения.
Според преданието през 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. Едно от тях - явяването на кръст на небето, известява цар Борис III, с когото се познавал. След една нощ, прекарана на Кръстов връх, му била открита историята на мястото - на този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Йорданчо съобщил, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко.
На 1 май 1936 г. металният кръст направен с помощта на цар Борис III е донесен от Йорданчо, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която, след разчистването на натрупаните камъни, бликнала вода През 1957 г. Йорданчо е вкаран от тоталитарния режим в лагера в Ловеч. Там той загива. Животът му остава непроучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки.
През 1956 г., по поръчка на настоятелството при църквата “Рождество Богородично” с. Борово, няколко майстори, с помощта на всички вярващи от селото, построяват параклиса “Св. Троица” върху част от запазените основи на старата манастирска църква, разположени на западното възвишение на Кръстов връх. За целта, преди посочената година, църковното настоятелство закупило мястото от собственика му, а за строежа използвали дяланите камъни от разрушената стара църква и останалите манастирски сгради. Същата година изградили и двустайно помещение до църквата за подслон на поклонниците. Параклисът е осветен от епископ Стефан (впоследствие Великотърновски митрополит) през 1958 г.
По-късно по време на тоталитарния режим Кръстова гора е превърната в резерват. Построена е резиденцията “Кормисош” и строго се забранило идването тук на поклонение. Но вървейки по козите пътеки християните пак намирали пътя до параклиса. Продължителните протести от страна на група православни християни, начело с Петър Тодоров от гр. Смолян, се увенчават с успех и на Кръстова гора е назначен свещеник – отец Васил Стефанов Аринински и е утвърдено настоятелство. Напълно свободно, обаче, православните християни започнаха да посещават връх Кръстов едва след 10 ноември 1989 г. През есента на 1995 г., в присъствието на Негово Светейшество патриарх Максим и голяма част от синодалните архиереи, Пловдивският митрополит Арсений освети новопостроената църква на Кръстова гора “Покров на Пресвета Богородица”. На 22. 10. 1994 година изчезва чудодейният кръст, подарен от цар Борис III. Отлят е нов 99-килограмов кръст, изработен от неръждаема стомана. Кръстът е намерен в гората от местен овчар и сега се намира в новия храм.
d0nka
Гобленар
Здравейте,
да покажа и аз къде почивахме тази година - с qni, сме ходили май на едно място. Бяхме за една седмица на Семково - хубаво място все още не превърнато в строителна площадка, малко хора и място където можеш активно да си починеш от шума и напрежението, ако търсиш това. Снимките са от хижа Семково, Сухото езеро, резервата за танцуващи мечки в Белица и околностите около мястото където се бяхме настанили. За съжаление не ни достигнаха силите да се изкатерим до Вапските езера.
А иначе както пише qni, много малини, гъби / стига да ги познаваш, виждам, че и тя е показала снимки на красивата и много отровна червена мухоморка / - и в общи линии хубаво място за почивка.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=171586
да покажа и аз къде почивахме тази година - с qni, сме ходили май на едно място. Бяхме за една седмица на Семково - хубаво място все още не превърнато в строителна площадка, малко хора и място където можеш активно да си починеш от шума и напрежението, ако търсиш това. Снимките са от хижа Семково, Сухото езеро, резервата за танцуващи мечки в Белица и околностите около мястото където се бяхме настанили. За съжаление не ни достигнаха силите да се изкатерим до Вапските езера.
А иначе както пише qni, много малини, гъби / стига да ги познаваш, виждам, че и тя е показала снимки на красивата и много отровна червена мухоморка / - и в общи линии хубаво място за почивка.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=171586
Разходката ни подължи към Чудните мостове
Една от най-интересните природни забележителности в Родопите е скалното образувание – "Чудните мостове". Те са разположени в източното подножие на вр.Голям Персек, между селата Орехово и Забърдо, които пък са известни с историческите събития по време на османското робство и сниманият в района филм "Време разделно".
Чудните мостове представляват два мраморни скални моста. Те са останки от разрушена при силно земетресение пещера. В течение на годините разрушените части се били отнесени от водите на р. Дълбок дял и са останали само големите сводове на галериите. По-големият мост е дълъг около 100м. с широчина на свода между 12 и 18 метра, а пропастта под него е 45 м.
Една от най-интересните природни забележителности в Родопите е скалното образувание – "Чудните мостове". Те са разположени в източното подножие на вр.Голям Персек, между селата Орехово и Забърдо, които пък са известни с историческите събития по време на османското робство и сниманият в района филм "Време разделно".
Чудните мостове представляват два мраморни скални моста. Те са останки от разрушена при силно земетресение пещера. В течение на годините разрушените части се били отнесени от водите на р. Дълбок дял и са останали само големите сводове на галериите. По-големият мост е дълъг около 100м. с широчина на свода между 12 и 18 метра, а пропастта под него е 45 м.
